Китай отвърна със затягане на гайките в страната на визитата на Нанси Пелоси в Тайван

Експертите в Америка знаят малко неща за Комисията за национална сигурност. Броят на служителите й остава неизвестен. Председател е самият Си Цзинпин. Негов заместник е министърът на държавната сигурност Чън Вънцин.

Пекин анонсира осем контрамерки в отговор на визитата на председателя на долната камара на американския парламент Нанси Пелоси в Тайван. Всички те засягат контактите с Вашингтон. Същевременно обаче се затягат гайките в борбата с всички недоволни от правителството вътре в страната. Разширяват се пълномощията на органите за сигурност.

Посещението на Пелоси убеди президента на Китайската народна република Си Цзинпин, че Америка и нейните съюзници ще използват икономическите и социалните проблеми, както и трудностите в междуетническите отношения, с които се сблъсква азиатската държава, за да го отслабят. В нов учебник за кадрите се казва, че ако не се гарантира националната сигурност, държавата ще се разсипе като чувал с пясък. Тази кампания обхвана и учениците, призовани да докладват по телефона за подозрителни елементи.

Според Даниел Ръсел, бивш високопоставен американски дипломат, придружавал през 2011 г. Джо Байдън - тогава вицепрезидент на САЩ, при пътуване в Китай, още навремето Си Цзинпин (на снимката) неведнъж казвал, че единството на страната е застрашено от цветни революции, подобни на избухналите в Близкия изток. И нееднократно повдигал темата. Тази тревога до голяма степен предопредели политиката на Пекин на вътрешния фронт. През изтеклите 10 години лидерът на Китай разшири смисъла на понятието национална сигурност, като засили контрола на комунистическата партия навсякъде, където противникът би могъл да нанесе щети. Визитата на Пелоси още по-силно затвърди убеждението му, че пред лицето на такива машинации трябва да се укрепва бдителността.

Вестникът пише още, че Пекин е заимствал самия термин "цветни революции" от идеолозите в Москва. Но е стигнал още по-далеч. Бдителността може да се превърне в параноя. Това проличава например от пролетните събития в Шанхай. Заради COVID-19 жителите на града бяха подложени на неколкоседмичен локдаун. И дадоха израз на възмущението си с дрънчене на тенджери и тигани по первазите на прозорците. А властите, застанали пред микрофони, предупреждаваха недоволните, че протестите се раздухват от сенчести "чуждестранни сили".

Година след идването си на власт Си Цзинпин съобщи, че в рамките на ЦК на Китайската комунистическа партия се създава Комисия по националната сигурност. Някои американски експерти помислиха, че тази комисия ще стане аналог на Съвета за национална сигурност на САЩ и ще се занимава с външната политика. Но президентът обясни, че е необходим цялостен подход към проблема. Всъщност това означава, че външните и вътрешните заплахи се разглеждат през призмата на на идеологическото съперничество със Запада.

Твърдостта на Пекин в оценката на състоянието на националната сигурност изпита на собствен гръб от Ли Минчъ, който се представяше като служител в обществен колеж в Тайван. Той дълги години поддържаше контакти с правозащитници в Китай, подпомагаше семействата на арестуваните. През 2017 г. Ли Минчъ пристигна в Китай. Веднага, щом мина границата, той бе задържан и обвинен, че планира да разпали цветна революция. Присъдата бе пет години затвор. Тази година го пуснаха и Ли се върна на острова.

Василий Кашин, старши научен сътрудник от Висшето училище за икономика, посочи пред "Независимая газета": "Китайският аналог на националните Съвети за сигурност в други страни бе създаден през 2013 г. Това е много затворен орган, в който са представени не само функционери от силовия блок, но също така от идеологическия и от икономическия. Предполага се, че там се събира цялата информация за заплахите от външен и от вътрешен характер. Вероятно има и собствени аналитични центрове.

След визитата на Пелоси китайските органи за сигурност се заеха с лицата, симпатизиращи на независимостта на Тайван. А такива има главно сред тайванската диаспора, наброяваща на континента стотици хиляди души, които живеят там кажи-речи постоянно. Ако пък прибавим и пристигащите за по няколко месеца годишно, става дума за близо два милиона души. Може би вече ги подлагат на чистки. По-рано все не им идваше редът, но сега властите се захванаха с хората, правили непредпазливи изказвания в социалните мрежи. Както обикновено, щом има напрежение, контраразузнавателният режим става по-строг."

Колкото до тезата за цветни революции, китайците съвсем не са я заимствали от Русия, смята експертът. От самото начало на тези революции в арабския свят Китай зае ясна негативна позиция спрямо тях. Дори премахваше от интернет съобщенията за въстания в арабски държави. "Те сигурно проследяват и някои материали, събрани в Русия. Нали се развива сътрудничество между китайските и руските правоохранителни органи. Но Русия естествено още не е стигнала такова ниво на властови контрол над обществото като Китай", добави Кашин, предаде БТА.