Какво ядем? Дините ни гръцки, картофите ни от Египет...

Какво ядем? Колкото и да не ни се ще - повече вносни плодове и зеленчуци, отколкото родно производство. Обяснението е просто - те идват на по-ниски цени, въпреки транспортните разходи. Според обобщените данни на Държавната комисия по стокови борси и тържища /ДКСБТ/ от зеленчуците превес на вноса има при картофите, лука и доматите. Картофите идват от Египет, чесънът от Китай. Дините пък са от Гърция. От овощните градини зад граница идват круши и ябълки. ДКСБТ обаче е обследвала едва няколко най-често купуваните стоки, така че картината не е цялостна.

От няколко години цените на българските плодове и зеленчуци през по-голяма част от годината остават по-високи спрямо цените на стоките от внос, обобщават в няколко поредни годишни анализи от ДКСБТ. Въпреки тази трайна тенденция, нашенецът все така предпочита родните продукти. Те обаче не стигат, а и са на пазара за по 2-3 месеца в годината. В резултат вносът продължава да расте и това се наблюдава почти целогодишно.

Миналата година селското стопанство се оказа под страхотна преса заради високите цени на тока и газа и това доведе до затваряне на немалка част от оранжериите. Тази година стана още по-лошо, а цената на газа е нещо, което бизнесът и земеделците разбират последни. КЕВР волно или неволно утвърди лошата практика да обявява цената за текущия месец доста дни след като той е започнал. Другият удар, който земеделците понасят, са лудите цени на торовете и препаратите за растителна защита, които или ще надуят още цените, или реколтата няма да е толкова богата и здрава, ако се спестят от тях. Торовете започнаха да поскъпват още миналата година и тогава доста фермери се усетиха и купиха в запас, разказва пред "Марица" крупният агробизнесмен Красимир Кумчев.

Това означава, че цените за тази реколта са изкуствено задържани, но същото не важи за следващата, уточнява той. Производството се оскъпи и по още една невидима за крайния потребител линия - амбалажът, опаковките, та дори и етикетите, за да пристигне стоката в хипермаркета в нужния търговски вид.

Тази година природата е с нас и като изключим градушката в Садовско, други катаклизми в Пловдивско нямаше, обобщава агробизнесменът. Имаше обаче типично нашенски проблеми. Част от черешовите градини у нас например останаха необрани, защото плодовете за преработка се изкупуваха на много ниски цени, от порядъка на 1.20 лева. Берачите пък, ако въобще се намерят, вземаха по 0.80 лева на кило и така ставаше безпредметно да се обират плодовете. В момента пък фермерите бият тревога, че БГ дините остават необрани по бостаните, докато купуваме гръцки карпузи. Според стопани в Любимец лани изкупната цена е била 30 стотинки на кило, а сега е наполовина по-ниска, въпреки че разходите са много по-високи.