Лиз Тръс, почитателка на Маргарет Тачър, начело на дипломацията на Обединеното кралство

Нейният борбен подход - заедно с обещанията ѝ да намали данъците и да увеличи разходите за отбрана - я превърнаха във фаворит на силно евроскептичното дясно крило на партията.

Но опонентите ѝ я наричат догматик и скован оратор и отбелязват, че тя не винаги е била истински консерватор.

Родена в Оксфорд през 1975 г., Лиз Тръс е дъщеря на професор по математика и медицинска сестра, които като дете я водят на протести срещу ядрената енергетика и срещу Тачър, където тя си спомня, че е крещяла: "Маги, Маги, Маги - вън, вън, вън!“

Тръс посещава държавна гимназия в Лийдс, Северна Англия, а след това учи философия, политика и икономика в Оксфордския университет, където за кратко е част от центристките либерални демократи и призовава за премахване на монархията.

Тръс е омъжена за Хю О'Лиъри, от когото има две дъщери тийнейджърки.

Феновете на Лиз Тръс смятат, че тя е новата Желязна лейди. Външната министърка на Великобритания е един от двамата останали възможни претенденти да замени Борис Джонсън на поста лидер на Консервативната партия и министър-председател. Около 180 000 членове на партията ще бъдат помолени да изберат Тръс или бившия министър на финансите Риши Сунак, като победителят ще бъде обявен на 5 септември, пише Асошиейтед прес, цитирана от БТА.

Тръс позира в танк на британската армия в Източна Европа, напомняйки на кадри с Тачър по време на Студената война. По време на телевизионен дебат за лидерството тази седмица британската първа дипломатка носеше блуза с яка, преминаваща във фльонга, известна като яка лавалиер, която страшно приличаше на носените от покойната министър-председателка.

Четиридесет и шест годишната Тръс е любимка на много консерватори, които почитат Тачър повече от всички други лидери. Критиците обаче казват, че усилията на Тръс да бъде оприличена на Тачър са напразни и смятат, че на външната министърка ѝ липсват необходимата сериозност и достойнство, за да ръководи страната в условията на икономически сътресения и на война в Европа.

Като министър на външните работи Тръс бе начело на британската подкрепа за Украйна и на западните санкции срещу Русия заради нахлуването в съседната страна. Тя също така заемаше важно място в спора на Обединеното кралство с Европейския съюз относно търговските споразумения след Брекзит.

В статия за в. "Дейли телеграф" Тръс заяви, че тя е "единственият човек, който може да постигне промяната, от която се нуждаем в икономиката, в съответствие с истинските принципи на консерваторите, и е единственият човек, способен да засили и да ръководи реакцията на ставащото в Украйна и на повишената заплаха за сигурността, пред която е изправен свободният свят".

Работи като икономист в енергийния гигант „Шел“ и телекомуникационната компания „Кейбъл енд Уайърлес“, както и в десноцентристки мозъчен тръст, като същевременно се включва в политиката на Консервативната партия и започва да изповядва възгледите на Тачър за свободния пазар. Два пъти се кандидатира неуспешно за парламента, преди да бъде избрана за представител от Югозападен Норфолк, в Източна Англия, през 2010 г.

На референдума през 2016 г. за излизането на Великобритания от Европейския съюз Тръс подкрепя загубилата страна за "оставане". Но тя работи в правителството на Джонсън, което е твърдо за Брекзит, като министър на търговията, а след това и като министър на външните работи, и спечели подкрепата на най-яростните привърженици на Брекзит в Консервативната партия.

Резултатите от работата ѝ като външен министър предизвикаха смесени отзиви. Мнозина оценяват високо твърдия ѝ отговор на нахлуването в Украйна и това, че тя осигури освобождаването на двама британски граждани, задържани в Иран, с което нейните предшественици не успяха да се справят. Но лидерите и служителите на ЕС, които се надяваха, че тя ще възприеме по-мек тон в отношенията на Обединеното кралство с блока, бяха разочаровани.

Тим Бейл, професор по политика в Лондонския университет "Куин Мери", казва, че фактът, че евроскептиците обожават Тръс, докато подозират Сунак в проевропейски възгледи - въпреки факта, че на референдума той подкрепи "напускането" - показва значението на имиджа над съдържанието в политиката.

"Неговият имидж не отговаря на този на брекзитърите, докато нейният отговаря", казва Бейл. "Съществува някаква презумпция, че ако си в известна степен любезно говорещ човек, който е в свои води в международните кръгове, трябва да си човек за оставането на Великобритания в ЕС, а ако си човек, който казва на чужденците нещата такива, каквито са, тогава очевидно си (истински) брекзитър".