Най-после спасителни хеликоптери. Значи можело!

… все отнякъде трябва да се почне.

„МЗ обяви обществена поръчка за закупуване на шест медицински хеликоптера“.

Машини за спасяване на човешки животи е добро начало.

Ще започна с една очевидност, която не ми омръзва да повтарям: България не е бедна страна, а е крадена страна!

Да се радвам на новината, че някой ден ще си имаме спасителни хеликоптери, е малко унизителна, все едно се радвам, че имам топла вода или вътрешна тоалетна, но…

Значи можело.

Не вярвах, че ще се случи. Аз още съм малко скептичен, де… ще повярвам, когато хеликоптерите дойдат и започнат да спасяват. Но все пак е гигантски напредък.

Бързината е важна. Магистралата е леснодостъпен район, разбира се, не е планина. Но хеликоптерът „заобикаля“ трафика, а и е много по-бърз от наземния транспорт във всяко отношение. Дали жертвите на катастрофата ще бъдат откарани за 15 или 45 минути (или час, или два) до болницата е разликата между това дали ще живеят или ще умрат в много от случаите. Не мисля, че можем да си позволим да загубим още български животи.

Не искам да правя прекалено смели прогнози и да казвам прекалено смели неща, като „сега това изглежда загърбено и „част от историята““, защото ще се чувствам особено глупаво, ако го повторим за N-ти път, но заявките, които се дават, са малко по-оптимистични, и както казах, все от някъде трябва да се започне. Спасяването на човешки животи е добро начало. Дано има приемственост и който и да е зад кормилото на държавата следващите години не промени курса.

Помните ли през лятото на 2019 г., когато Цвета Караянчева (тогава председател на Народното събрание) катастрофира след „каскада“ на НСО и беше откарана с хеликоптер, за да закърпят не чак толкова тежките ѝ травми, а само няколко дни по-късно туристка в Пирин имаше крещяща нужда от навременна лекарска помощ – с тежки травми на крайниците и таза, на черепа също така, но не получи военен хеликоптер?

В работата на парламента липсва и отчетност. Например няма как да проследим как и за какво се изразходват парите от т.нар. представителни разходи. Също не може да се провери кога, как и дали въобще са провеждали срещи с избирателите си или просто са се разхождали на държавна издръжка. Няма как да проверим, но мисля, че всички, дълбоко в себе си… знаем.

Интересното е, разбира се, че голяма част от тях така и не стъпиха в пленарна зала, на повечето не им разбрахме имената, а имаше и такива, които не се изказаха и ЕДИН път и не направиха ЕДНО законодателно предложение. За да съм по-конкретен, ще си припомня статистиката от онази „колоритна“ 2020 г. … една трета от всичките депутати не са имали активност. Една трета.

На всички, които си мислят, че планинското спасяване е лукс или разхищение на пари за „будали“ и „алтави“, които си губят времето да скитат, просто не трябва да обръщаме внимание, ясно е, че те в планината не ходят, а всичко на тоя свят за тях се върти около техните разбирания. Но все пак да подчертаем, че тези хеликоптери НЕ се използват САМО за планинско спасяване. Те се използват и за супер спешно такова.

Не забравяйте, че в момента имаме нула хеликоптери за спасяване, а финансирането по тази програма все не намираше място в бюджетите. Хората си умираха, а – за да довърша картинката с финален щрих – ще ви подсетя, че за 2020 г. заплатите на депутатите са стрували на нас – НАЙ-БЪРЗО ИЗЧЕЗВАЩАТА НАЦИЯ В СВЕТА (според доклад на ООН), 23,5 млн. лв. Това са само заплатите им. Общият бюджет на Народното събрание тогава беше 80,7 млн. лв. Горе-долу по онова време вече бяхме свикнали да чуваме, че пари за това и онова няма. „Нямането“ засягаше и спасителните хеликоптери дълго време.

Сега остава да се помисли и за още няколко „подробности“. Досега малкото на брой (и все „специални“) мисии по спасяване с хеликоптер се изпълняваха от военни машини. Само че те са огромни и трудно достигат в дадени територии и терени, а в други – изобщо не могат да стигнат. Това, сигурен съм (на около 99%...), е обмислено и взето под внимание. Второ, площадки за кацане. Нали не си мислите, че хеликоптерите кацат на покрива на болницата и оттам с въжета пускат носилката и докъдето стигне! Трябва болниците да се оборудват с такива площадки, защото сега са много малко онези, които ги имат.