Може ли маските още повече да паднат? Може

… отдавна беше разсеяно, не вчера и не онзи ден.

…

- „Беше обвиняван Караджов, че с парите ще се правят далавери без да обяснят как“

- „Издава абсолютно незаконна заповед, с която забранява в МРРБ да изплащат суми над 900 млн. без одобрение на правителството“.

- „Кирил Петков се опитва да овладее министерството“.

- „Той уволни всички заместник-министри, сложи двама негови човека“.

...

„Аз!“, вдигнал гордо той ръка и Кастро казал: „Добре, ти си новият финансов министър тогава“.

За някои хора властта и парите са самоцел. Тоест: те са крайна цел, а не средство. Някои искат да имат пари, които да инвестират в мечтата си, а пък други мечтаят да имат пари и толкова. Същото е и с властта. И им личи, ама много.

Как се стига ли? Интереси вместо принципи.

Как се стига от ~всеки, който гласува с ГЕРБ, е предател~, до ~нека гласуваме с ГЕРБ~?

Че Гевара обаче е бил истински комунист още отпреди революцията.

Да, като хванеш детето за не знам кой път да бърка в буркана със сладкото, ще го сложиш на диета, няма начин, и ще го караш да ти показва какво държи в ръцете. Това е положението.

И не показва нищо от обещаните „доказателства“, вместо това (виж малко по-горе) сипва салата от думи.

Историята помни и учи. Ама за какво ли ни е, щом от нея четем само каквото ни е угодно и ни развлича ежедневието, все едно е героичен роман?

Министър-председател се опитва да овладее министерство? „Опитва“? Той все едно е на гости там, а не е премиер. „Опитва да овладее министерство“… Това, самò по себе си, ми е достатъчно. Но да видим още:

Цялото това изказване, за ирония, започва с думите: „Сега ще ви покажа факти. Кирил Петков еднолично е създал корупционна среда в министерството, след като ние излязохме от управлението“…

Шегувам се, разбира се…

Ето ви едно интересно изказване на герой от парламента (Тошко Йорданов): „Кирил Петков се опитва да овладее министерството и практически вече го е направил по следния начин. В МРРБ има пари за строителство на инфраструктура и ВиК и целта е да се овладеят паричните потоци. Беше обвиняван Караджов, че с парите ще се правят далавери без да обяснят как. Той уволни всички заместник-министри, сложи двама негови човека, на които е дал правомощия да управляват потоци. Издава абсолютно незаконна заповед, с която забранява в МРРБ да изплащат суми над 900 млн. без одобрение на правителството“.

Властта и парите ги карат да се чувстват по-високи, по-малко плешиви, по-красиви, добиват кураж, че щом една обичаща парите красавица им е разрешила да я имат, то красотата им е истинска, „пораснала“ им е като истинска коса сякаш, а не изкуствена, като перука.

Да, вождистките партии нямат нужда от експерти и можещи, а от наши и послушни. Мислят си, че ако е срещу партията, значи е и срещу държавата. И винаги делят само на две: „наши“ и „ваши“, няма други. Заобикалят се в верни, а не с умни. Партиите им са фрашкани със случайно попаднали, по погрешка вдигнали ръка в „правилния“ момент и после заели поста „по инерция“. И винаги са горди, че са патриоти.

Дълбоко в себе си осъзнават, че всичко е бутафория и не са станали по-високи и по-малко плешиви, но не искат да си го признаят, смятат, че платеното уважение е същото като истинското, ама чувстват, че не е. И трябва да тъпчат още и още в ненаситната си паст – още пари, още власт, като наркоман са, който си казва, че може да спре когато си поиска. Ама не може. Гласчето в главата трябва да бъде заглушено.

И се обръща към присъстващите, питайки ги „Кой от вас е истински икономист?“, за да го сложи за финансов министър. Че Гевара обаче чул: „кой от вас е истински комунист?“ и веднага побързал да вдигне ръка и да се похвали, че той е истински комунист. Че е знаел, че Кастро и другите не са никакви комунисти и социалисти, а са се нагодили по идеология, затова е искал да се покаже като „истински“. Само дето въпросът на Кастро е бил за „икономист“, а не „комунист“.

И така, оказват се на заседание, на което се разпределят постовете в новата Куба. Кастро е бил заобиколен с (донякъде) верни, но не особено подготвени за друго освен за бойни действия хора. А е трябвало да избере, освен всичко останало, и министър на финансите все пак. Партизани и биячи е лесно да сложиш да контролират полицията и армията, но финансите…?

Някой май се прави на разсеян. Обясниха как и то много добре обясниха. Искаше да се разплаща (милиарди!) с фирми, които са разследвани за отклоняване на средства. Стари фирми, „наши хора“. Повтарям: разследвани за отклоняване на средства. Строили си частни вили с парите за магистралата, а лотовете – кучета ги яли.

Подозирахме, че хаджитошковците и учиндолските левенти са прекалено близки с руските интереси, защото направиха всичко възможно да играят по същата свирка, която (в ритъма на казачок) ни продъни ушите, дирижирана от губернаторката Мутрофана, но все имаше една надеждица, че е чисто съвпадение – само са гладни за власт и са случайно попаднали, а не инсталирани от нея, но след като спрените пари на руското посолство така ги разтревожиха и последното съмнение беше разсеяно.

Тези от тях, които са се докопали до власт, са опасни, защото принципите им се сменят с посоката на интересчийския вятър, за да остане властта в ръцете им. Без нея – абстиненция… Днес са ти приятели, утре ти забиват нож в гърба. Всичко, на всяка цена.

Щом не са ваши, значи са „негови“, среден вариант няма, а? Просто хора, назначени да работят – не ви хрумва? Трябва да са „нечии“? Ами да, то така се работи, разбирам ви много добре. „Наши“ или „ваши“, няма други. Все някой трябва да е на „хранилката“. Защо ще маха „вашите“, ако не е да сложи „негови“? Какво… да се сложи някой, който работи за България? Глупости, такива балъци няма, нали?