"Все още има нерешени въпроси за това как НАТО като съюз трябва да подхожда към Русия в дългосрочен план", заяви Алис Билон-Галанд, научен сътрудник в мозъчния тръст "Чатъм хаус". "Смятаме ли, че тя е непоправима като съсед? И какво означава това? Или смятаме, че в някакъв момент ще трябва да седнем и да договорим нова архитектура на сигурността с Русия? Съюзниците са били на различно мнение по тези въпроси", отбелязва тя.
Руското нахлуване в Украйна шокира НАТО, принуждавайки организацията да се върне към първоначалните си принципи, коментира АП, цитирана от БТА.
За пръв път лидерите на Япония, Австралия, Южна Корея и Нова Зеландия бяха поканени като гости на срещата на високо равнище. И четиримата подкрепят Украйна, а Япония има и собствени териториални спорове с Москва.
Макар че Русия остава водещият проблем, документът ще включва за първи път мерки за противодействие на нарастващия военен обсег на Китай, който започна амбициозен план за разширяване на военноморски бази в Тихия океан и в Африка.
Разцепление може да се появи и по отношение на стратегията за Русия и Украйна, тъй като войната се проточва и се засилват дебатите за това дали и евентуално какви отстъпки Украйна трябва да направи, за да сложи край на боевете.
Разширяване на Алианса обаче е възможно. Финландия и Швеция се отказаха от статута си на необвързани и поискаха да се присъединят към НАТО като защита от Русия.
Срещата им обаче ще покаже нагледно и трудностите при поддържането на единна позиция сред 30 държави - от малки страни като Исландия и Люксембург до огромните Турция и САЩ - в организация, длъжна да взема решения с консенсус.
Това обаче приключи.
Турският президент Реджеп Ердоган подчерта, че ще позволи на двете скандинавски страни да влязат в НАТО само ако променят позицията си спрямо кюрдските бунтовнически групировки, които Турция смята за терористични.
Турция, с втората по големина армия в НАТО след САЩ, обаче е готова да възпрепятства стремежите на Швеция и Финландия - поне засега.
Японският премиер Фумио Кишида ще обсъди усилията за постигане на "свободен и отворен" Индийско-Тихоокеански регион, тъй като сигурността в Европа и Азия е неразделна, според главния секретар на японския кабинет Хирокадзу Мацуно.
Възпиране на Китай
Единен фронт?
Турция като препятствие?
Фокус върху Украйна
"Турция има основателни опасения за сигурността си, свързани с тероризма, с които трябва да се справим. Така че ще продължим разговорите си относно кандидатурите на Финландия и Швеция за членство в НАТО и очаквам с нетърпение да намеря в най-скоро време възможност за постигане на напредък", заяви Столтенберг.
Алиансът се опитва да намери деликатен баланс, позволявайки на своите държави-членки да въоръжават Украйна, без да предизвикват пряка конфронтация между НАТО и притежаваща ядрено оръжие Русия. Това е една от причините, поради които Украйна няма да се присъедини към НАТО в обозримото бъдеще, въпреки че пое по пътя си към членството през 2008 г., заедно с Грузия.
Възможно е да бъдат споменати и несигурността в африканския регион Сахел и произтичащите от нея заплахи за Южна Европа, както и заплахите, свързани с изменението на климата и засилващите се миграционни вълни, предизвикани от глобалното затопляне.
Вътре в НАТО обаче има различия по отношение на военните разходи. В момента само девет от 30-те страни членки изпълняват набелязаната от организацията цел да харчат 2% от брутния си вътрешен продукт за отбрана. Британският премиер Борис Джонсън наскоро призова останалите да направят повече, като заяви, че целта от 2% е "долна, а не горна граница".
Докато светът е обхванат от сътресения, Алиансът ще се опита да изгради дългосрочна стратегия, способна да издържи проверката на времето. НАТО ще изложи целите си за следващото десетилетие в нова Стратегическа концепция - документ, който посочва най-преките опасения в сферата на сигурността и как ще се подхожда към тях.
Към края на миналата година в балтийските държави и Полша имаше разположени едва около 5000 войници на НАТО на ротационен принцип. Сега стотици хиляди военни са в повишена готовност, със 100 000 американски войници в Европа и 40 000 под пряко командване на НАТО, подкрепяни от военновъздушни и военноморски сили.
Лидерите на най-могъщия военен съюз в света се стремят да засилят подкрепата за борбата на Украйна срещу руското нашествие, да увеличат силите на източния фланг на НАТО и да определят приоритети за следващото десетилетие – с нов акцент върху възпирането на нарастващите международни амбиции на Китай.
Миналата седмица генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг беше домакин на разговори с Турция, Швеция и Финландия, целящи да се работи за постигане на евентуален пробив. Днес той ще се срещне с лидерите на трите страни, но няма гаранция, че пробивът ще бъде постигнат в Мадрид.
НАТО беше създадена в годините след Втората световна война, за да се противопостави на заплахата от СССР и да насърчи сътрудничеството в опустошена Европа. В годините след разпадането на СССР Алиансът промени отношението си към Русия, разглеждана вече не като противник, а като "стратегически партньор".
Нахлуването на Русия обърна надолу с главата европейската сигурност, но членовете на НАТО се утешават с факта, че САЩ се завръщат като стълб на отбраната на Запада след четири години, през които президентът Доналд Тръмп критикуваше и отслабваше Алианса.
Очаква се на срещата на върха да бъде договорено складиране на оръжия и техника в Източна Европа и драстично увеличаване на броя на войските, базирани в региона или в готовност в собствените им страни като сили за бързо реагиране. Ще има и по-голяма подкрепа за Украйна, помагайки ѝ да модернизира армията си, която все още разчита на техника от съветската епоха, и да премине към съвременно оборудване по стандартите на НАТО.
Очаква се украинският президент Володимир Зеленски да говори пред срещата на върха по видеоконферентна връзка, но той е признавал, че присъединяването към НАТО е далечна перспектива и вместо това се фокусира върху получаването на членство в Европейския съюз.
Русия е основният проблем и водещ противник на НАТО, а срещата на върха в Мадрид ще бъде доминирана от въпроса как да бъде оказана подкрепа на Украйна и да бъде засилена отбраната по източните граници на блока, където различни страни, от Румъния до балтийските държави, се безпокоятт, че може да са следващите, попаднали на прицела на руския президент Владимир Путин.
Седемдесет години след основаването си Организацията на Северноатлантическия договор се среща в Мадрид тази седмица, изпитвайки спешна необходимост да потвърди първоначалната си мисия: предотвратяване на руската агресия срещу западните съюзници.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)