Руски дипломат: ЕС се превръща в придатък на НАТО

Решението на европейските лидери Украйна и Молдова да получат официален статут на страни кандидати за членство в Европейския съюз среща широка подкрепа в общността, заявяват евродепутати, говорили пред руския в. "Известия".

Словашкият евродепутат от външнополитическата комисия в ЕП Милан Угрик е убеден, че кандидатският статут на Киев е само политически жест от страна на ЕС, несъчетан с реални намерения.

"Всяка страна кандидат върви по един и същ път, но с различна скорост според ресурсите си, политическата воля и прилаганите усилия. Няма ясно установен ред и фактът, че страните от Западните Балкани са поели по-рано по този път, не им дава някакви значими предимства и право да настояват да бъдат приети по-рано. Така изглеждат нещата от гледна точка на ЕС", резюмира пред "Известия" политологът Николай Кавешников.

"Естествено не завиждам на ничий успех, обратното, радвам се за украинците и молдовците, но Грузия заслужаваше повече. Ако някоя от тези три страни изобщо заслужаваше такъв статут, това бяхме ние", цитира изданието думи на грузинския премиер Иракли Гарибашвили.

"Кандидатският статут на Украйна и Молдова предизвика негодувание у други страни, които от години се стремят към членство в ЕС. Еврокомисията отказа такъв статут например на Грузия, докато не е "стигнала до политическо единство, за да прокара ясен път към реформи и ЕС". Тбилиси обаче не споделя оценката на Брюксел", пише "Известия".

"Предоставянето на кандидатски статут на Украйна и Молдова е пореден опит за внасяне на дразнещ фактор в европейската политик. Важен е контекстът, който не е тъй безобиден, както преди три години. Обстановката на тотална фронтална санкционна атака срещу всичко руско", заявява пред вестника бившият заместник-министър на външните работи на Русия Григорий Карасин, председател на комисията по външни работи в горната камара на руския парламент.

"Процесът на присъединяване към ЕС показва, че в дадена страна са започнали проевропейски процеси и реформи. ЕС безспорно отчасти ги финансира. От това ще спечели не само Украйна, но и цяла Европа", изтъква германският политик Енгин Ероглу от външнополитическата комисия в Европарламента.

"Пълноценното членство на Украйна би било финансова катастрофа. С оглед размера на украинския БВП приносът ѝ към общия бюджет ще е незначителен, но тя ще получава големи средства от селскостопанските фондове на ЕС, тъй като обработваемите ѝ площи са повече от тези на Германия и Франция, взети заедно", обяснява той.

ЕС приветства всяка държава, показваща сериозно отношение към европейските ценности – демокрацията, свободата на словото и върховенството на закона. Кандидатският статут е силен политически сигнал към гражданите, че страната им е поела по верния път, коментира за всекидневника словашкият политик Иван Щефанец от делегацията на Европарламента за връзки с Украйна.

И евродепутатите, и Европейската комисия подчертават: бързината, с която Киев ще влезе в ЕС, зависи единствено от него самия, обобщава "Известия", припомняйки изискванията на общността към Украйна за борба с корупцията и олигарсите, гарантиране на основните човешки права и др.

Московският посланик в Сърбия Александър Боцан-Харченко обясни това с думите, че ЕС "се преражда в някакъв придатък на НАТО", а посланикът на Русия в Общността Владимир Чижов подчерта, че с оглед на това Москва смята разширяването на Евросъюза за "негативно, всъщност враждебно спрямо руските национални интереси".

Оценките на Русия в тази връзка са нееднозначни: от една страна, влизането в ЕС е тъждествено на стремеж към НАТО; от друга – евроинтеграцията е чисто икономически въпрос и не предизвиква претенции. При всяко положение кандидатският статут е само първа стъпка към членството и процесът може да се проточи дълги години, посочва изданието.

Президентът Владимир Путин обаче заяви на 17 юни пред Петербургския международен икономически форум, че Русия не е против европейската интеграция на Украйна – и никога не е била. На този фон оценките на руски представители донякъде се смекчиха, допълва "Известия".