Изследователи следят критично застрашени китове в Атлантическия океан

Този вид морски бозайник - дълъг около 20 метра и с тегло 70 тона, е по-застрашен от изчезване дори от тигрите и черните носорози.

"За нещастие популацията им намалява от 2010 г.", обяснява Кристи Худак, ръководител на крайбрежния изследователски център, базиран в Провинстаун - рибарско пристанище в Масачузетс, откъдето отплава лодката на изследователите.

Представители на вида често се срещат около Кейп Код - полуостровът, на чийто край се намира туристическият Провинстаун, където водите се затоплят по-бавно, отколкото на други места.

Тук биолозите изследват планктона, като вземат проби от водата на различни дълбочини, което им позволява да определят датите на пристигане и отпътуване на китовете.

Векове наред тези създания са любимата плячка на рибарите - викинги, баски, англичани, холандци, а след това и американци - заради мазнината им, използвана в лампи, и балените им, много практични преди появата на пластмасата.

Рязкото увеличаване на ражданията в началото на новия век води до пик от 483 екземпляра през 2010 г., но оттогава броят им намалява и през 2017 г. спада драстично поради голям брой смъртни случаи.

Тези гиганти - трети по големина в морското царство, живеят толкова дълго, колкото хората, а понякога и до един век, допълва БТА.

След часове в морето и няколко фалшиви надежди, ето ги и тях: три критично застрашени бискайски кита, известни също като северноатлантически гладки китове, се появяват пред лодката на учените в залив близо до Бостън, САЩ, предаде Франс прес.

Капитанът на "Шиъруотър" спира двигателя, докато трима морски биолози са заети да водят бележки и да правят снимки, за да идентифицират и проследят китовете и техните наранявания. Дейността им е от съществено значение за опазването на този вид, от който според експертите са останали само 336 екземпляра.

С помощта на малък самолет и дронове, оборудвани с камери, учените се опитват да проследят възпроизвеждането на вида с латинско наименование Eubalaena glacialis. Причината е, че новите правила за скоростта на корабите в защитени зони и за риболовните мрежи не ги успокояват.