„Не може ТЕ да ни казват как да си кръщаваме НАШИТЕ улици“

„Не може това, не може онова… кво беше друго?“, срича трети, в бързината неуспял да научи целия сценарий и стихчето за рецитиране.

Неутрални, викате, а? С руското знаме и гордо развятото Z сте „неутрални“?

… по повод руските заплахи срещу нас, „неприятелската“ страна, на която щели да ѝ спират газа и петрола и да газят строго.

Za троловете и za тъпанарите полезни идиоти не ми се говори сега пак. Едните za пари, другите от чиста тъпотия. Ще се върнем и на тях, няма начин, но не сега. Писнаха ми.

А мечтата им е господарят да ги направи лични роби, че да им даде те да те бичуват за награда.

Но има и една трета част от „армията“ им. И се чудех как да ги опиша, когато видна тяхна представителка ми предостави възможността… просто да я цитирам: „Така ни се пада, като не си знаем мястото“

„Така ни се пада, като не си знаем мястото“……………. Казва всичко, което трябва да знаете за тая порода. Родените загубеняци. Наведените. Спящите красавици, дето чакат принцът да дойде да ги целуне, ****е, да се загащи и да им обещае, че ще ги пази. Готовите да страдат, защото са били „непослушни“, готови с радост да гледат как децата им страдат, ако наказанието идва от вездесъщия им любимец. Готовите с радост да умрат от ракетите на путин, защото той е господарят им. Бий ме, обичам те. Мазохистите, които с радост принасят децата си в жертва. Които принасят държавата си, себе си, теб, твоите деца, твоите родители в жертва, за да е доволен господарят. С радост го правят и се молят този път господарят да ги забележи и да не ги рита, а да ги погали по главата.

„Не може ТЕ да ни казват как да си кръщаваме НАШИТЕ улици и площади!“, крещи русофилистикът, обладан от злия дух на путинката и киселите краставички с копър. „Не може да заемаме страна! Ние сме неутрални!“, крещи друг до него и вее високо и гордо руското знаме.

За какво ни е тая история, щом нищо не научаваме от нея? Последният път, когато се правехме на неутрални, завършихме във война и срещу двете страни едновременно – и Германия, и СССР. Нищо не сме научили. Пак сме наведени. А шумкарите пак си мечтаят да дойде кремълският сатрап, да изколи достойните българи, а тях – жалките русоробчета – да ги направят директори и висши другари.

Много са. Не можеш да ги игнорираш. Както ги гледаш кротки и по навик наведени, така утре се оказваш с нож, забит в гърба, а зад теб – те… с изцъклени, невиждащи очи, мърморещи нещо несвързано. Жалят, но не теб, не какво са сторили, а себе си и господаря си.

Улиците ни, дето не можело да се оставяме ТЕ да ни казват как да си ги кръщаваме в тая наша независима и суверена държава, са: „Московска“, „Граф Игнатиев“, „Аксаков“, „Дондуков“, „Скобелев“, „Руски“. Най-големите паметници – на съветската армия. Пред парламента ни – руски цар. И те се радват. А опитайте да пипнете паметник или руско име да смените с българско… живи ще ви изядат.

Хората казват: България беше най-верният сателит на СССР, но не са съвсем прави. България беше най-верният роб на СССР. И нищо не се е променило. Радвам се на хората с украинските знамена, на десетките хиляди; радвам се, че са много повече от ония с емблемата на пежо и Z zнамената, но в Народното събрание има друга нагласа, а те рисуват лицето ни пред света. Ние все още се снишаваме и не пращаме оръжие на Украйна, не помагаме, позицията ни е срамна – до путинската подметка Орбан, БZП и ВъZраждане продължават да спъват европейското ни развитие.