Какви позиции заеха арабските страни по украинската криза

"В условията на повишаващи се цени на енергията и храната украинската криза може да предизвика нови протести и нестабилност в някои страни от Близкия изток и Северна Африка", се казва в доклада на вашингтонския Институт за Близкия изток.

В случая с Египет важна роля играе туризмът.

Втората група са богатите монархии от Залива, които имат икономически съображения, свързани в частност с износа на петрол и енергоносители, но и с военната си сигурност.

Египетският премиер Мустафа Мадбули заяви, че "правителството в момента прави анализ на различните аспекти на руско-украинската криза".

Затова всяко прекъсване на зърнените доставки има потенциала да предизвика политически вълнения в тези страни, се казва в доклад на вашингтонския Институт за Близкия изток.

Когато те се договорят колективно да намалят добива, цената на нефта съответно се повишава, и обратно, когато се договорят да го увеличат, цената на петрола на световните пазари се понижава.

Красноречив факт за това как конфликтът в Украйна влияе на зърнените пазари е обстоятелството, че в четвъртък, когато той избухна, цената му на европейските борси достигна до рекордните 344 евро за тон.

Не по-добро е положението с продоволствената сигурност и в раздираната от десетгодишна гражданска война Сирия.

По данни на министерството на земеделието на САЩ Русия е най-големият в света износител на зърно, а Украйна е на четвърто място по този показател.

По данни на украинската Държавна агенция по туризма само за 2021 г. на почивка там са били 1,46 милиона украинци, което нарежда Египет на второ място след Турция при най-предпочитаните дестинации за украинските туристи.

Положението със зърното е особено тежко в Йемен, където продължаващата вече осем години гражданска война доведе страната до ръба на глада. Там хлябът се превърна в луксозна стока, отбелязва Франс прес.

Проблемът за Египет е, че украинците и руснаците са две от основните групи туристи, посещаващи страната, отбелязва порталът "Ал Монитор".

Според цитирани от изданието "Араб уикли" анализатори, въпреки че приоритизират политико-икономическите и стратегическите си съображения, Саудитска Арабия и ОАЕ ще се стремят да не изглежда, че застават на страната на Русия.

Съображенията и позициите на арабските страни могат да се разделят на три основни групи.

Това е един от основните източници на приходи за египетската хазна, но той пострада много тежко от пандемията. Конфликтът в Украйна идва в много неприятен момент, когато отрасълът тъкмо показваше признаци на съживяване.

Трети вид позиция е тази на Египет, който се опасява за туризма си, и на Сирия, която разчита на Русия за сигурността си.

„Повече не се нуждаем от зелена светлина от Америка или която и да било друга западна столица, за да решаваме какъв е националният ни интерес“, заяви пред "Файненшъл таймс" Абдулахалек Абдула, професор по политология от ОАЕ. "Нито за, нито против (позицията на САЩ) - това е нашата позиция."

Военният конфликт в Украйна постави много от арабските страни в трудно положение. Съображения, свързани със сигурността и икономиката, накараха дори дългогодишни съюзници на САЩ да заемат предпазлива позиция и да не се конфронтират с Русия.

Друг проблем, който накара тези две водещи държави в арабския свят да заемат неутрална позиция с риск да предизвикат гнева на Вашингтон, е недоволството им от политиката на САЩ в Близкия изток в последно време. Рияд и Абу Даби смятат, че с все по-голямото насочване на вниманието си към Азиатско-тихоокеанския регион Вашингтон на практика изоставя Близкия изток и че поради това не могат да разчитат на САЩ за сигурността си, както преди - а това ги кара да търсят сътрудничество с Китай и Русия, отбелязва "Файненшъл таймс".

Икономическите им съображения са свързани с пазарите на енергоносители, най-вече на нефт, където те си сътрудничат с Русия в така наречения формат ОПЕК+. В него Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) се договаря с Москва за равнището на петролните добиви, което влияе пряко на цената на черното злато.

Към първата категория спадат страни като Йемен, Судан и Ливан, които са силно зависими и от Русия, и от Украйна за гарантирането на продоволствената си сигурност. В огромната си част внасяното от тях зърно идва от тези две държави, отбелязва Франс прес.

Показателно за тези настроения беше решението на ОАЕ, които в момента са непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН, в петък да се въздържат за неудоволствие на САЩ при гласуването на внесена от Вашингтон в съвета резолюция, осъждаща действията на Русия в Украйна. По този начин емирствата на практика заеха позиция, подобна на тази на Индия и Китай.

Силно заплашен е и обхванатият от тежка финансова криза Ливан. Но последиците от възможна зърнена криза могат да засегнат и арабските страни от Магреба, от което например Либия, където от десет години цари политически хаос плюс замразен засега въоръжен конфликт, може да пострада тежко.

Що се отнася до Сирия, там съображенията за сигурността и пристрастията към Русия не са изненада за никого, тъй като благодарение на руската военна намеса през 2015 г. президентът Башар Асад успя да обърне в своя полза хода на гражданската война срещу бунтовниците. Сирия първо подкрепи решението на руския президент Владимир Путин да признае самопровъзгласилите се Донецка и Луганска народна република, а след това и започнатите от него военни действия.