Радев пред посланиците на ЕС: Очакваме конкретни резултати от РСМ, преди да започнат разговорите за членство

България активно работи и подкрепя европейската перспектива на своите съседи от Западните Балкани като най-сигурна мярка за гарантиране на сигурността, стабилността и икономическия напредък на нашия регион. Затова страната ни очаква постигането на конкретни резултати както в сферите на икономиката и свързаността, така и по отношение на откритите двустранни въпроси в диалога с Република Северна Македония. Сред нерешените политически въпроси особено чувствително се открояват спазването на правата на македонските българи, засилването на езика на омразата и посегателствата срещу българското-културно историческо наследство. Загърбването на тези въпроси ще забави и напредъка в процеса на европейска интеграция. Това заяви днес президентът Румен Радев на работна среща с посланиците на държавите-членки от ЕС и Швейцария. В срещата, на която бяха обсъдени редица теми от европейския дневен ред, участва и вицепрезидентът Илияна Йотова.

Активизирането на двустранния диалог с югозападната ни съседка чрез надграждането на постигнатото до момента е позитивен знак. България обаче очаква не нови уверения, а конституционни гаранции за спазване на правата на македонските българи, чрез добавянето им в преамбюла на конституцията на Република Северна Македония, заедно с изброените останали части от народи, посочи Румен Радев. По думите на държавния глава това трябва да се случи преди началото на преговорите за членство в ЕС на югозападната ни съседка.

Дебатът за бъдещето на Европа няма как да се води без нея самата, нито трябва да се допуска компромис в областта на сигурността на ЕС, заяви Румен Радев. Президентът посочи, че страните-членки на ЕС са не само „семейство“, изградено на основата на споделени демократични принципи и ценности, а и съюзници, които заедно гарантират своята сигурност.

Държавният глава оцени високо приоритетите на новото френско председателство на ЕС, сред които са теми като стратегическата автономия на Европа в областта на сигурността и отбраната, създаването на планове за реакция и действия при възникването на кризи, гарантиране на сигурността на външните европейски граници и адаптиране на Шенгенското пространство към новите реалности. Президентът напомни, че още от 2011 г. страната ни е изпълнила всички изисквания за членство в Шенгенското пространство, а през 2017 г. той е внесъл и свое предложение в ЕС за изготвяне на оперативен план за действие на ЕС в случай на рязко увеличение на миграционните потоци към сухопътните граници на съюза.

Президентът посочи също така, че Европа остава водеща в света в изграждането на „зелена икономика“, но ЕС не трябва да губи от поглед и социалните и икономически аспекти в рамките на този преход. В процеса на трансформация следва да се отчитат големите разходи за замяна на базовите енергийни мощности, както и рискът от увеличаване на зависимостта на Европа от външни фактори при доставките на енергийни ресурси. По думите на държавния глава днешната енергийна криза и високите цени на електроенергията в Европа са ясен индикатор за риска от загуба на конкурентоспособност от страна на ЕС в дългосрочен план, в сравнение с другите икономически центрове в света. Във връзка с това Румен Радев изрази и надеждата на страната ни за пълното признаване на ядрената енергия за „зелена“ от страна на ЕС, както и за отделяне на достатъчно средства за изследвания и производство на енергоспестяващи технологии и решения в рамките на съюза.

Спазването на човешките права и изпълнението на Копенхагенските критерии за членство не могат да бъдат третирани единствено като двустранен въпрос между България и РСМ, те засягат фундаментални европейски ценности, не могат да са обект на преговори и са ясен показател за европейската зрялост на РСМ. Трудна за приемане е тезата, че в парламента на една страна-кандидат за членство в ЕС няма мнозинство от 2/3, което да изрази категоричната политическа воля за постигане на пълноправно членство, добави Румен Радев. Необяснимо би било и внасянето в обединена Европа на идеология от бивши тоталитарни режими.