Руско-турски отношения в светлината на събитията в Украйна и в Казахстан

Анализ за novini.bg на проф. Владимир Чуков, известен арабист, университетски преподавател и учен в областта на политиката на Близкия Изток и исляма.

Украинският военен експерт Сергей Згорица отбелязва, че фабриката за самолети създава „коренно различни условия“ в потенциалния конфликт. В телефонния разговор между Реджеп Ердоган и Владимир Путин, проведен през декември 2021 г. руският държавен глава е определил използването на турските дронове като „деструктивно поведение“ и „провокативна дейност“. Турският външен министър Мевлют Чавушоглу отбелязва, че "Анкара не може да бъде обвинявана за разполагането на оръжия от Украйна". „Това е доста неприятна новина за руснаците, защото това е значително увеличение на бойните способности на Украйна, която вече има промяна в играта“, отбелязва Алексей Аростович, военен блогър от Киев. Друг важен момент за турските дронове е, че те се появяват в украинския военен арсенал в момент, в който някои европейски държави създават трудности за доставка на оръжия на Украйна по линия на Агенцията на НАТО за снабдяване и подкрепа. Американският вестник цитира Олексей Данилов, секретар на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна, който обвинява Германия, която е страна на два руски газопровода, че „постоянно възпрепятства украинските доставки на оръжие.“

В същото време, румънският военен експерт Валентин Василеску, бивш ръководител на военното летище "Отопени" и по-близък до руската позиция твърди, че появата на фантомният „Фронт за спасение на Казахстан от руска окупация“ е класически заложена от Москва клопка за ислямисти. Декларацията за неговото „създаване“ се появи в турските социални медии, вече отбелязано от The Forеign Insider като туитър постинг в сирийските протурски медии. Тактиката е „копирана“ от американския подход, прилаган в Ирак за откриване и ловене на джихадисти. Според него, в светлината на подобен тактически план, в арабската страна американците са създавали както „джихадистите“, така и техните „жертви“. Става въпрос за създадени от американското командване „ислямисти“, които отвличат „невинни журналисти“. Последните обикновено са граждани на съюзнически държави. Василеску посочва румънската журналистка Мари Джийн Йон от Prima TV и Флоранс Обена от френския вестник Либерасион. Двете са отвлечени през 2005 г. и остават при „джихадистите“ пет месеца. Подобно време е достатъчно истински джихадисти да се свържат с иракските медии, които непрекъснато разпространяват информация за отвлечените журналистки, предлагайки помощта си.

За събитията в Казахстан официална Анкара изрази подкрепа за легитимната власт. Очевидно е обаче, че тя не вярва на версията на руските експерти, потвърдена в по-мека форма от президента Токаев, че става въпрос за провален преврат от джихадисти от Близкия Изток, подпомогнати от местни терористи. Прави впечатление, че военните експерти са много по-пестеливи в твърденията си за джихадистите, за разлика от цивилните. Появиха се версии за сирийци и иракчани, като вторите впоследствие изчезнаха. За афганистанците също няма консенсус. Първоначално те бяха местни ислямисти, а впоследствие „сътрудници на САЩ“. Какъв е личният състав на двата типа военни части /„Алфа, които са предназначени да създават хаос сред цивилното население и „Браво“, които след тях атакуват казарми, военни конвои и отделните правителствени сгради/, които взимат участие в кървавите събития, остава неясно.

На 26 октомври 2021 г. украински дрон Байрактар /турско производство/ нанесе въздушен удар срещу руска гаубица, използвана от украинските сепаратисти. Според материал във Вашингтон пост тази бойна акция трябва да се възприема като навлизането на конфликта в нов етап от своето развитие. Видеото с атаката на дрона е пуснато в социалните медии от украински военни. То показва малка синя кутия с дистанционно насочване, надвиснала над нещо на земята и след няколко секунди избухва голям стълб дим. След това се виждат двама души да бягат от мястото. След това последва декларация от украинската страна, че е унищожила сепаратистка артилерия в района на Източен Донбас.

От една страна Анкара категорично се противопоставя на анексирането на Кримския полуостров, но от друга не се присъедини към европейските санкции срещу Москва. Според Улген Турция търси своите търговски ползи и разширява списъка с потенциални и настоящи клиенти на своята оръжейна индустрия. В такава светлина той вижда и построяването на завод за дронове в Украйна.

Повече от половината министри запазват постовете си /11 от общо 20/ в новото правителство. Запознати коментират появата на изключително интересен член на новия казахски кабинет. Неговото присъствие не се връзва с монолитната проруска ориентация на правителството на Алихан Смаилов. Става въпрос за министъра на информацията Аскар Умаров, който в предишното е бил зам.-министър. Анализатори отбелязват, че за разлика от повечето казахски министри, които са руски възпитаници, той е завършил първия казахски частен университет, наричащ се „Туран“. Умаров е известен с яростните си протурски възгледи. В качеството си на зам.-министър той е наричал руснаците „алкохолици“ и „колонизатори“. Консенсусно руската преса остава възмутена от това назначение, след мисията на ОДКС в Казахстан. Евгений Примаков-младши (внук на бившия премиер и настоящ директор на Федералната агенция за Общността на независимите държави за руснаците, живеещи в чужбина и международното хуманитарно сътрудничество "Россотрудничество"), заяви, че той няма да работи с „русофобски боклук“.

Това, което представлява реално предизвикателство за Русия е, че Украйна и Турция имат споразумение не само за доставка, но и за построяването на завод за производството на такива дронове. На Москва не й харесва факта, че навлизането на нападателните дронове Байрактар наподобява обстановката на бойното поле в Сирия, Либия и особено Азербайджан. Благодарение на тях турските военни части или подкрепяните от Анкара съюзници осъществиха безапелационни военни успехи. Турция и Азербайджан особено се гордеят с победата над арменската армия по време на последната война в Нагорни Карабах. Особено раздразнително реагира Москва на лепването на етикета „Велика отечествена война“ на тази битка от страна на азерския президент Илхам Алиев.

които Синан Улген, директор на Центъра за икономически и външни политически изследвания в Истанбул, описва като „деликатен и труден балансиращ акт“. Той отбелязва, че в руско-турските отношения има „елементи на сътрудничество, но също така и на конкуренция." Това води до усложняването на геополитическите отношения между Москва и Анкара през последните няколко години и по-скоро месеци.