Иран и цената на конфликта

Кой ще стане президент на Италия - едно политическо шоу с много неизвестни

19.01.22 г., 09:02 ч.

115

Копирано

От няколко месеца 2 имена се споменават като основни претенденти за президентския пост - това на настоящия италиански премиер Марио Драги и на бившия премиер, полемичният Силвио Берлускони. В края на декември на годишната си пресконференция Драги заяви, че е изпълнил онова, което е имал за мисия - да преведе страната през пандемичната криза и да осигури европейското финансиране за италианския план за възстановяване на икономиката. Мнозина възприеха това като желание на Драги да приключи с премиерската кариера, да остави управлението на политическите партии и да се пресели в президентския дворец Куиринале. Самият Драги открито не е казвал, че ще се кандидатира. Зад него застава левоцетристкия лагер в Италия. Но мнозина анализатори са притеснени от перспективата Драги да стане президент. Начело на правителство на националното единство, обединило разнородни партии, Драги започна важни реформи, които ЕС изискваше, за да отпусне средствата за възстановяване на икономиката. Някои от реформите, като тази на пословично бавната съдебната система, Италия чакаше от години. Едва-що наченати, обаче сега има риск тези реформи да се озоват в задънена улица, ако зад тях не стои двигателят на правителството, оглавявано от Драги. Драги освен това е уважавана фигура на международната сцена. За него се заговори и като за евентуален нов неформален лидер на ЕС след оттеглянето на Ангела Меркел от канцлерския пост в Германия.

В периода 1994 г. - 2011 г. е номиниран 4 пъти за премиер. Не става дума за 4 последователни мандата, но общо на премиерския пост Берлускони прекарва 3340 дни, което го прави най-дългогодишният премиер в Италия след края на Втората световна война. Две от правителствата му - второто и четвъртото - са и най-продължителните в съвременната история на страната. Второто е 1412 дни на власт в периода 2001 г. - 2005 г., а четвъртото - 1287 дни на власт в периода 2008 - 2011 г. В личен план Берлускони има 5 деца от 2 брака, приключили с шумни разводи. Има множество внуци, а наскоро стана и прадядо. В последните години поддържа връзка с Марта Фашина, депутатка от неговата партия, която е на 32 години, а преди това имаше дългогодишна връзка с родената през 1985 г. Франческа Паскале. За Берлускони има изписани редица книги, заснети са и няколко филма. Прякорите му са Кавалера, за който много хора си мислят, че идва от първоначалната му харизма, но който идва в действителност от званието Кавалер на ордена за трудови заслуги, присъдено му през 70-те години, докато вторият прякор е заради всичко негативно у Берлускони, заради което той би могъл да бъде оприличен на кайман. Според сп. "Форбс" личното състояние на Берлускони се оценява на 7,3 милиарда долара, а през 2021 г. той е бил шестият най-богат човек в Италия и на 318-о място по богатство в света. Цялата тази богата кариера е компрометирана обаче от много скандали и съдебни проблеми. През годините Берлускони е обвиняван в разнородни неща, най-често във финансови и данъчни нарушения, а произходът на парите му поражда редица въпроси.

Всяко едно начинание на Берлускони в която и да е област е съпътствано с полемики. Преди 10 години Берлускони бе осъден на 4 години затвор за данъчни измами, но после присъдата бе редуцирана на една година и заради напредналата си възраст, магнатът изпълняваше само обществено полезен труд. За известно време обаче той нямаше право да се кандидатира на избираема длъжност. След като правата му бяха възстановени, той се яви на изборите за Европейски парламент и от 2019 г. е най-възрастният евродепутат. Най-известното дело срещу Берлускони бе "Рубигейт", по което той бе обвинен за злоупотреба с власт и плащане за сексуални услуги на непълнолетно момиче - непълнолетната мароканска танцьорка с прякора Руби. По него Берлускони бе осъден на 7 години затвор, но после на апелативна инстанция бе оневинен с аргумента, че той не е знаел истинската възраст на Руби, че е мислел, че тя е роднина на египетски президент и се е намесил като премиер, за да бъде освободена тя от ареста, за да се избегне дипломатически скандал. От това дело произтекоха още дела срещу него за корумпиране на свидетели, а наяве излязоха информации за разгулни тържества с млади дами в имотите на Берлускони, наречени бунга-бунга партита. Произходът на термина така и не бе изяснен напълно, но остави доста ярък отпечатък в съзнанието на италианците и на международната общност. Между впрочем в очите на международната общност като политик Берлускони е възприеман отново нееднозначно. Паметни остават някои негови скандални коментари по адрес на други лидери, като например този за загара на Барак Обама. Твърдеше се, че той е направил и нецензурното изказване по адрес на Ангела Меркел в телефонен разговор с италиански вестникарски издател, което в най-приличната му версия би звучало: "Нетърпима дебелана".

Добрите отношения на Берлускони с Владимир Путин, поддържани и след като Кавалера вече не беше на власт, също породиха доста полемика. Самият Берлускони обаче далеч не се възприема като полемична фигура. Тези дни във в. "Джорнале", който е собственост на семейство Берлускони, се появи хвалебствена публикация за него, уж написана от партийни активисти. В нея Берлускони бе описван като добър и великодушен, приятел на всички и на никого неприятел, един човек, който сам е изградил кариерата си от нищото и който може да бъде пример за италианците. Припомняше, че при гостуването си в американския Конгрес той е бил аплодиран цели 8 минути. Берлускони освен това е определян в статията като най-компетентния, най-ценения, най-влиятелния и най-хуманен политик на международната сцена. Самият Кавалер не веднъж в миналото се е хвалил, че е сложил край на Студената война през 2002 г., като убедил Путин и американския му колега Джордж Буш-младши да започнат нова ера в сътрудничеството между двете страни по време на среща на върха на НАТО в италианската военна база Пратика ди Маре. Берлускони изтъква пространния си международен опит и мрежата си от връзки. Според него сърдечните му отношения с Путин ще бъдат особено важни в този момент, когато между Русия и Запада има ново високо напрежение.

Но освен Драги и Берлускони в последните месеци се споменават още редица имена. Сред останалите имена e това на Романо Проди, който беше на 2 пъти италиански премиер (от 1996 до 1998 г. и от 2006 до 2008 г.). Той е и бивш председател на Европейската комисия (от 1999 до 2004 г.) и има има богат опит като политик, икономист, университетски преподавател, политически лидер и ръководител на италианска компания. В актива си има и пост на министър на промишлеността и търговията в четвъртото правителство на Джулио Андреоти. През 2012 г. бе номиниран от генералния секретар на ООН за специален пратеник за Сахел. От 2014 г. е председател на международния консултативен борд на Уникредит. През 2013 г. се кандидатира за италиански президент, но въпреки че тогава демократичния лагер в парламента застана публично единодушно зад него, на самото гласуване той не събра нужните гласове. Оказа се, че 101 делегати демократи всъщност са използвали тайната на вота, за да подкрепят друг. Така че Берлускони сега не бива да забравя този детайл и откритата подкрепа на десницата за него не означава и сигурна победа на президентския вот в парламента.

През годината на управление на Драги Италия получи признание от сп. "Икономист" за страна на годината, което се присъжда обикновено на държави, преминали през важни промени. За оставане на Драги на премиерския пост се обяви и дори лидерът на крайната десница Лига Матео Салвини, която също е част от настоящата управляваща коалиция, обхващаща антисистемни, крайнодесни, десноцентристи и левоцентристи. Драги, който е завършил икономика от университета Сапиенца в Рим и е направил докторантура в икономическата сфера в Масачузетския технологичен институт, преди да се захване да спасява Италия от поредната криза, бе възприеман като Спасителя на еврозоната в разгара на финансовата криза през 2012 г. По това време той беше начело на Европейската централна банка. За 8 години под ръководството на Драги ЕЦБ предприе мерки, които при дебюта на еврото преди 20 години, бяха смятани за немислими - намаляване на лихвите до почти отрицателни измерения, масирано купуване на активи на пазарите и отпускане на огромни заеми на банките, отбелязва Франс прес. За да спаси еврото и еврозоната, Драги каза, че е готов на всичко. Негови критици, като Германия и Нидерландия обаче го упрекнаха, че е насърчил свръхзатъналите в дългове страни от еврозоната да не се реформират. Те го разкритикуваха и заради ниските лихви. Заради това в германското издание "Билд" Драги дори бе обрисуван като граф Драгила (игра на думи от Драги и Дракула) - вампир, който изсмуква до последно спестовните сметки на хората. Приближени на Драги казват, че когато той реши нещо, мнението му трудно може да се промени. Но той също така умее да проявява емпатия към засегнатите от кризите. В личен план Драги е дискретен, женен е и има две деца.

На 14 януари италианските десница официално застана зад Силвио Берлускони като кандидат за президент. Твърди се, че едно време той е обещал на майка си, че ще оглави държавата и сега иска да изпълни тази своя последна мечта, след като е бил всичко друго в италианската политика и висша държавна администрация. Роденият през 1936 г. Берлускони е предприемач и политик, който казва, че сам е постигнал всичко в живота, почвайки от нула. Предприемаческата си кариера започва в сферата на недвижимите имоти, после разширява бизнеса и в други сфери и сега холдингът му Фининвест се занимава с много други неща - застрахователно дело, медии, издателска дейност и др. В определен момент Берлускони притежаваше и италианския футболен клуб Милан. По образование Берлускони е юрист, завършва Миланския държавен университет. В политиката влиза в началото на 90-те години, периода на обновление на целия италиански политически пейзаж. През 1994 г. основава партията си Форца Италия, която през 2008 г. се променя в Народ на свободата и която Берлускони възражда отново под старото име през 2013 г. В парламента влиза за първи път през 1994 г., после е и сенатор.