Валери Пекрес може да стане първата жена президент на Франция

"Трябва да бъдем непреклонни в спазването на нашите ценности", каза Пекрес. "В публичното пространство законът е преди вярата. За всички има едни и същи права, едни и същи задължения.

Ако Пекрес успее, ще бъде най-опасният опонент за Макрон, сочат допитванията.

Дезертьорството на високопоставен консервативен депутат към кампанията на крайнодесния полемист Ерик Земур в неделя подчерта предизвикателството, пред което е изправена Пекрес, за да запази партията, в която има вътрешни вражди, единна.

Пекрес втвърди тона си по отношение на имиграцията и идентичността, като се стреми да неутрализира заплахата от Льо Пен и Земур, чието обещание да "спаси Франция" от исляма поляризира Франция.

Проучванията на общественото мнение показват, че тя е в оспорвана битка с Марин Льо Пен, лидера на традиционната крайна десница, за второто място, което класира на балотажа. Земур е плътно зад тях.

Тя заявява, че ще сложи край на автоматичното право на френско гражданство за хората, родени във Франция, и ще увеличи съдебните присъди на местата, където полицията е изгубила контрол.

"Аз съм жена, която се консултира, решава и действа", заяви Пекрес. "Едната част от Тачър казва "Няма да правя обратен завой", имайки предвид фраза от реч през 1980 г., когато консервативният британския лидер отказва да отстъпи от своите либерализиращи реформи.

Преди петнайсет години Валери Пекрес обузда студентски бунт заради университетски реформи, които проведе със същата смесица от политика на консенсус и реформаторска смелост, за която вярва, че сега ще я изстреля до френското президентство, коментира Ройтерс.

В своя офис, украсен с рамкирани филмови плакати, Пекрес, на 54 години, изброи списък с проблемите, пред които е изправена Франция и които говорят за нейния социален и фискален консерватизъм: слаб контрол върху националните граници, изпълнени с насилие градски гета и растяща купчина от дългове. "Трябва да възстановим реда, както по улиците, така и в националните сметки", каза тя пред Ройтерс.

Критикуваща Макрон за това, че е "прогорил дупка в държавната хазна" по време на пандемията, Пекрес обеща да реформира щедрата френска пенсионна система и да намали раздутите разходи за заплати в държавния сектор - две обещания, които според нея Макрон не е успял да изпълни. Тя сама определя своя стил като "две трети Ангела Меркел и
една трета Маргарет Тачър".

Миналия месец Пекрес бе избрана за кандидата на "Републиканците" от редовите членове на консервативната партия, а проучвания сред избирателите показват, че тя може да победи президента Еманюел Макрон на изборите през април. Ако успее, Пекрес ще стане първата жена президент на Франция.

Министър на висшето образование, а след това и на бюджета, по време на президентството на Никола Саркози, Пекрес заяви миналата седмица, че ще извади "пароструйката", за да почисти проблемните квартали, където държавата е загубила авторитет и цари беззаконие.

На масата в кабинета на Пекрес се намира снимка на Самюел Пати - учителят, който бе обезглавен от роден в Чечения тийнейджър в предградие на Париж през 2020 г., защото показал карикатури на пророка Мохамед по време на урок за свободата на словото. Тя заяви, че портретът на учителя ще я последва в Елисейския дворец, ако спечели изборите.

Опонентите, които ме наричаха "блондинката", платиха за това, каза Пекрес. Попитана дали Франция е готова за жена президент, тя отговори: "Избирателите отдясно показаха, че са готови, а те може би са най-малко склонни да се доверят на жена."

Партията на Пекрес, която води началото си от Шарл дьо Гол, доминира във френската политика през по-голямата част от следвоенната епоха. Но след като Макрон преначерта пейзажа през 2017 г., тя се бори да обедини своите десноцентристки и твърдо консервативни фракции.

Пекрес посочи съкращаването на стотици работни места в своя главен офис, за да се освободи място за повече служители в гимназиите, намаляването на разходите и по-големите инвестиции като доказателство за това, че постига резултати. През 2020 г. тя спечели втори мандат начело на Парижка област.

Родена в елитно парижко предградие и завършила елитното френско училище ЕНА за политици и държавни служители, тя е умерен представител на консервативна партия, която направи завой надясно, в момент, когато крайната десница подхранва антиимигрантските настроения и много гласоподаватели желаят да бъдат предприети строги мерки за законност и ред.