„Такъв тип ампули в България има открити общо 4 с тази. А произходът е най-вероятно от района на Ефес, днешна Турция. Тези ампули започват да циркулират в ранно-християнския свят, някъде от 5-6 век до към 7-ми“, заяви Михаил Ваклинов, зам.-ръководител на археологическо проучване в село Дъбница.
На първото си работно посещение в музея дойде и новият министър на културата заедно с вицепрезиента.
Изложбата е отворена до март.
Над 500 древни експоната от 13 различни места у нас. Впечатление прави съд, служел за причастие, който намира паралели в стенописа "Тайната вечеря" в Боянската църква.
Изложба в НИМ показва най-интересните археологически открития през 2021 г. Тази година един от най-интересните експонати е съд за съхранение на вода и храна, открит в крепостта Лютица. Той е декориран с лица, които според археолозите са на мъжки и женски фигури. А какво означават те и каква е тяхната символика, можем само да гадаем.
„България има почти половин процент за култура, средното за Европа е около 2%. Аз дори не смея да си мечтая за страни като Швеция, където то е над 3,5%, но все пак ако стигнем до заветния 1% това ще бъде добър атестат за това правителство. Бъдете здрави и все така устремени към преоткриване на миналото, което ни разкрива и нови посоки към бъдещето“, каза вицепрезидентът Илияна Йотова.
„Праисторията ни е много интересна, а хитът ни е крепостта "При Дъбница", която има 6000 години история, като най-ранните материали са от първото хилядолетие, а най-късните от 13 век. И тази ампула, която сме намерили за свето миро, която сложихме като уникат“, обясни пред БТВ доц. д-р Бони Петрунова, директор на Националния исторически музей.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)