Защо ЕС наложи санкции на руската частна военна компания "Вагнер"

Руското правителство и до днес отрича причастност към изпращането на каквито и да било наемници за участие в конфликти в чужбина, както и всякаква пряка или непряка връзка с паравоенната групировка.

Санкциите на ЕС срещу Русия заради конфликта в Източна Украйна и анексията на Крим станаха нещо обичайно, с подновяването им на всеки шест месеца. За първи път обаче Брюксел реши да наложи санкции на руска организация, за чието официално съществуване и за всякакви връзки с нея Кремъл упорито отрича, макар че тя играе съществена роля в разширяването на влиянието на Москва в Близкия изток и Африка и възвръщането на руските позиции там от времето на Съветския съюз.

Вчерашните санкции срещу "Вагнер" идват малко повече от година, след като Брюксел наложи санкции върху финансовия покровител на паравоенната компания, скандалния руски бизнесмен Евгений Пригожин, известен като "готвача на Путин" заради близките му връзки с президента, отбелязва в. "Файненшъл таймс". Самият Пригожин посочи в изявление миналия петък, че няма никакви връзки с "Вагнер".

Външните министри на страните от Европейския съюз на среща вчера решиха да наложат санкции на руската частна военна компания "Вагнер", предаде ДПА, като се позова на европейски дипломат. Санкциите засягат осем физически лица - членове на частната паравоенна компания, самата "Вагнер" и три свързани с нея организации. Ограничителните мерки включват забрана за пътуване в ЕС и замразяване на авоари в рамките на блока. Мерките предвиждат също забрана на физически лица и организации от ЕС да имат бизнес отношения със санкционираните. Санкциите влязоха в сила вчера, незабавно след публикуването им в официалния вестник на Европейския съюз.

Изданието цитира думите на служител на ЕС, който казва, че "Вагнер действа в Сирия, Либия и Украйна (подкопавайки) териториалната ѝ цялост и (санкционираните) лица са свързани със сериозни нарушения на човешките права". Хиляди руски наемници от "Вагнер" все още се намират в Либия според Елисейския дворец.

Миналия петък високопоставен представител на ЕС каза пред ДПА, че причината за въвеждането на санкциите е дейността на "Вагнер" в Сирия, Либия и Украйна, както и твърденията за сериозни нарушения на човешките права. Истинската причина, която е преляла чашата на търпението на европейските държави, и по-специално на Франция, вероятно се крие в заплахата на управляващата военна хунта в Мали да прибегне до услугите на частната компания, за която има подозрения, че е близка до руския президент Владимир Путин. Руският външен министър Сергей Лавров наля масло в огъня като заяви в началото на ноември: "Що се отнася до нервността, която френските и някои други западни официални представители проявяват към съобщенията за намерения на малийското правителство да потърси услугите на частна военна компания от Русия, то този въпрос е от изключителните компетенции на законното правителство на Мали".

Москва успя да затвърди влиянието си в ЦАР, не толкова чрез доставки на оръжие и изпращане на военни съветници, а именно благодарение на неафишираното присъствие на наемниците от "Вагнер" и активното им участие в конфликта с бунтовниците на страната на правителството. Руските наемници обаче бяха обвинявани от правозащитни организации в тежки нарушения на човешките права, незаконно задържане на хора, мъчения, изнасилвания и колективни екзекуции в ЦАР, пише БТА.

От страна на паравоенната компания засега няма коментар за възможно споразумение. Над десет души, свързани с групата, са заявявали в миналото пред Ройтерс, че тя е изпълнявала тайни бойни мисии от името на руското правителство в Украйна, Либия и Сирия; Кремъл отрича това. В Сирия бойците на "Вагнер" изиграха решаваща роля за превземането на Палмира, макар че те останаха "в сянка", а лаврите тогава бяха обрани от редовните руски въоръжени сили, както и тези на режима на Асад. "Вагнер" попълва редиците си чрез наемане главно на бивши руски военни, но приема в състава си и граждани на бившите съветски републики.

Парадоксът при налагането на санкциите на ЕС е, че частната военна компания "Вагнер" просто не съществува в правното пространство. Руските закони забраняват наемничеството за участие в бойни действия в чужбина. Така Вагнер остава полулегална паравоенна група - руски еквивалент на американските "Академи" (бивша "Блекуотър"), "Трипъл канопи", "Дайнкорп", британските "Иджис дифенс сървисиз", "Контрол рискс", както и на техния небезизвестен южноафрикански прототип "Екзекютив ауткъмс", създаден от легендарния Ибън Барлоу. За разлика от западните аналози съществуването на "Вагнер" е обвито в мистерия.

Страните от ЕС вече заплашиха да прекратят подкрепата си за властите в Мали, ако те сключат договор с "Вагнер". ЕС участва в мисии за обучение на военни в Мали в подкрепа на въоръжените сили на страната в борбата им с ислямистки терористични групировки. След преврата в Бамако отношенията между Франция и Мали се влошиха, и Париж се зае да реорганизира военното си присъствие в Сахел. Френският план предвижда редуциране на френския военен контингент в Сахел от сегашните над 5000 военнослужещи до 2500-3000 до 2023 г. Френските тревоги са оправдани, тъй като появата на руски наемници в Мали из основи би променило баланса на силите и ситуацията на терен в Сахел, сериозно накърнявайки влиянието и интересите на западните партньори на Бамако, и по-специално на Франция.

Франция се опита да намери решение на въпроса на полето на дипломацията. На 12 ноември френските министри на външните работи и отбраната Жан-Ив Льо Дриан и Флоранс Парли разговаряха по темата в Париж с руските си колеги Сергей Лавров и Сергей Шойгу. Френските министри посочиха неприемливия характер, който би имало разполагането на наемници на "Вагнер" в ивицата Сахел-Субсахарска Африка. Те повториха твърдите си послания във връзка с рисковете от регионална дестабилизация и увреждане на интересите на Франция и партньорите ѝ, ангажирани в борбата срещу тероризма в Сахел.