ИТН отново бутат компрометиран кандидат, този път за транспортен министър

Гроздан Караджов се явява в Столичната следствена служба с адвокат Ина Лулчева през 2017 г.
(Булфото)

Досега преговорите за нов коалиционен кабинет вървяха с преобладаващ оптимизъм у всички нас – наблюдаващите. Но (дори очаквано откъм посока…) се зададе информация, която ще разбие това усещане на пух и прах.

За транспортен министър се спрягаше Николай Събев. Професионалист, чието име не извиква неприятни асоциации. Подобни кандидатури носят спокойствие в сектора.

Новото име, което изведнъж взе да се спряга за „сигурен“ министър, е на Гроздан Караджов.

Това е второ разследване срещу него и няма информация на какъв етап се намира то.

Именно в тази въртележка от събития се завъртя и името на Гроздан Караджов. И то привлече вниманието. Ето с какво:

Компромисите са важни, разбира се, но нищо не се прави „на всяка цена“.

Спокойствието обаче рязко се разклати, след като стана ясно, че постът на транспортния министър може да се даде в съвсем различни ръце – завъртане, което понесе „аромат“ на прекалено горчив коалиционен компромис.

А към днешна дата тази смяна на имена в транспортното министерство по никакъв начин не кореспондира с обещанията, че участниците от по-малките партии няма да искат постове. Замяната в „пет без пет“ на Николай Събев с Гроздан Караджов наистина носи „аромат“ на прекалено голям коалиционен компромис.

През 1997 г. (когато е едва 31-годишен) Караджов е главен секретар на Министерството на транспорта по време на правителството на Иван Костов. Оттогава е и представител на държавата в управлението на БТК чак до 2004 г. (когато започва първото разследване срещу него).

Първото разследване пък е от 2004 г., когато тогавашният транспортен министър Николай Василев (който, по някаква ирония, беше първият неуспешен кандидат именно на ИТН за премиер преди няколко месеца) подава сигнал за предполагаемо нанасяне на финансови щети на БТК около създаването и финансирането на дъщерна компания „Рила Солюшънс“.

Тогава именно се създаде усещането, че управлението ще се случва дистанционно „от диванчето“, докато имената в министерските кресла ще са на „послушни“ изпълнители и нищо повече. Съвсем не добра референция за силен характер, готов да реформира. По-скоро референция за изпълнител на политическа партийна линия.

Името на Караджов е свързвано с политическо номадство и смяна на партии, прокурорски разследвания и изчезващи финанси… а това рядко е добра референция. Наричан от журналистите „човека на Костов“, Караджов и август беше кандидатура на партията на Слави Трифонов (ИТН) за транспортен министър.

Много важно е да се отбележи, че Караджов никога не е бил свързван със Слави Трифонов по никакъв начин (преди – от Реформаторския блок), докато не се появи като кандидатура на ИТН преди няколко месеца – при несполучливите им опити за кабинет, когато се изредиха някои доста противоречиви други кандидатури. Като, например, разследваният за плагиатство Петър Илиев, станал популярен и със скандалното си интервю. По същото време, когато кандидатурите на ИНТ за премиер изглеждаха като „извадени от шапката“ имена в последния момент, колкото да има кандидат.

През 2017 г. Караджов е обект на прокурорски интерес ЗА ВТОРИ ПЪТ. Тогава „Теленор България“ подават сигнал срещу него за предполагаемо източване на пари от мобилния оператор чрез фиктивни договори (по време на управлението на компанията на Захариас Коцибос). Според публикации в медиите става дума за подпомагане на ръководството на оператора да източи над 5 млн. лв. от дружеството. Говори се за сключване на фиктивни договори с общо 21 фирми без предоставяне на стока или услуга в замяна.