Какво става, когато цяла Европа (и светът) измре от ваксините и само българите се спасят?

***

- В международните новини – продължи четящият, - Комисия от учèни завърши изследването си за ползите от петджито и можаха да заключат, че… - той не успя да довърши изречението си, защото беше повален от ниско летяща тухла.

- Имам нов план! – викна Сорос и в очите му блесна надежда.

- Какъв? – вяло попита Бил Гейтс.

- О-о-ох… - извика той от болка, а рамката падна и се разби на земята.

- Ще измислим ШЕСТ джи и ще ги напръскаме с нова болест… - поде той, но Бил Гейтс стана, приближи се до него, гръмна му един шамар, свали му очилата от лицето и ги стъпка.

Междувременно, на другия край на света:

А ETO KAK започна всичко:

Бил Гейтс го изгледа безизразно и продължи да пали вестници на пода, за да се сгрее.

Докато вървеше и се наслаждаваше на лехата с мушкато, се замисли именно за думата „нужник“, която преводачът на биографията му намираше за трудна за превод на който и да било език.

На стената над него се мъдреше мърляв портрет в счупена рамка на рептил с пентаграма на шапката, който държи умалено копие на 5G антена. Сорос се ядоса и удари портрета с ръка.

Така си продължи ежегодният панаир.

Той се качи, намести си очилата, покашля се, за да си прочисти гърлото и се зае да чете:

Чепръчевска област се простираше от Хелзинки до Истанбул и се водеше разделителна линия между западното и източното полукълбо на България.

- Беше прав, Бил – каза Сорос, - направихме грешка с тези хора. Българите не могат да бъдат победени. И рептилите ни изоставиха, и извънземните господари, и сатанистите, всички… Станахме безполезни, победиха ни – казвайки последното, Сорос потупа ядно с длан един от неразпечатаните кашони с надпис „Ваксини с чипове за поробване“. Около него имаше още стотици такива, неразпечатани, така и невлезли в употреба.

- Другаре, добре сте дошли! – започна тържествено речта си фон дьо Чепръчевски, разпервайки тържествено ръце. Направи многозначителна пауза, колкото да успее да дари всекиго с чара на усмивката си, и продължи: - Днес, както знаете, е годишнина от победата над империализъма на Генерал Гейтс и лейтенант Сорос, както и над техните рептилски, сатанински и извънземни господари, които успяха с едно натискане на копчето да заличат цялата човешка раса. Цялата, другаре, но не съвсем… - засмя се фон дьо Чепръчевски, показвайки ред и половина здрави зъби, нещо, за което знаеше, че всички му завиждат. – Нека празненствата започнат, а най-напред: нека чуем новините, които ни носят нашите най-лични гости от близо и далеч. Да започнем с по-отблизо. Другаря с очилата, заповядайте да прочетете… - направи жест, с който подканяше някакъв дребничък тип да се качи на сцената зад микрофона.

- Поради непредвидени обстоятелства… - поде той – Откриването на магистрала „Хемус“ се отлага с още една година! – пак се покашля и си намести очилата. Тълпата ахна, повечето от тях бяха закърмени и отрасли с историята за „Хемус“ и храбрите строители. Всички знаеха песните и легендите, и книгите…

- Така, така… - каза фон дьо Чепръчевски, изтупвайки дланите си една о друга от тухления прах, - Да не се отклоняваме, това не е цензура, другаре, това е редакторска намеса. Сега да видим какво се случва в света на спорта – каза той и покани госта със спортните новини да се качи на сцената. Човекът запристъпя нервно от крак на крак и прегледа набързо листовете, които си беше приготвил. Измъкна два от тях, смачка ги и ги изхвърли. Усмихна се, фон дьо Чепръчевски му се усмихна в отговор и го подкани да не се разтакава повече.

Всички прилики с действителни лица и събития са напълно случайни. Това е плод на фантазията и въображението… но не на автора, а най-вече на читателите.
Ако приемете някаква част от прочетеното за истина, моля незабавно потърсете помощ.

Дългият коридор беше слабо осветен, повечето лампи не работеха, висяха от тавана с изтръгнати кабели, само тук-там имаше по една-две работещи крушки, които се клатеха голи. Разрухата беше обзела цялата сграда. В края на коридора се намираше контролната зала, вече напълно ненужна. Сега се използваше просто като едно гнездо.

Бил Гейтс се беше сгушил в единия ъгъл и се опитваше да се стопли, горейки стари вестници, а Сорос се опитваше да поправи старите си счупени очила с тиксо. Тъкмо ги залепи и ги сложи обратно на носа си. Едното стъкло беше разбито и приличаше на малка стъклена паяжина. Сорос погледна през него и премигна.

Биографията му беше хит в световен мащаб и именно затова – от политическа коректност – се смяташе за необходимо да бъде преведена на поне един-два други езика, различни от българския, макар сега мнозинството хора на планетата да говореха български. Всички оцелели шест милиона и сто и двайсет хиляди човека говореха български. Шестте милиона си бяха българи и това им се водеше майчин език, а на другите се наложи да го учат набързо, колкото и да се опъваха и да недоволстваха, че им е много труден.

Въпреки това не ги оставяше да падат духом. Осигури духови оркестри да се грижат за веселото настроение и повдигането на морала по места, а за на който не му се вдигаше моралът или духът, осигури и патрулиращи милиционери с електрошокови палки. Беше установил, че електрическият заряд прави хората приповдигнати и помага за настроението.

Гошо фон дьо Чепръчевски, губернатор на Чепръчевска област тъкмо приключваше с почистването и лъскането на медалите си, спечелени в последните две световни войни – Третата и Четвъртата, известни като Антиваксърската и Междусъюзническата антиваксърска. Гошо от Чепръчево беше известен като човек на традициите, затова, като излъска и прибра и последния си медал, на който пишеше „За специални заслуги в битката срещу ваксините“, си нахлузи галошите и отиде до външния нужник.

И така – макар и с известно забавяне – ежегодният панаир беше приготвен и жителите на Чепръчевска област, и по-конкретно на столицата Чепръчево, се приготвиха да посрещнат гости от близки и далечни краища на България – от Калифорния до Токио.

Може да се каже, че хората имаха късмет с това Гошо фон дьо Чепръчевски да е губернатор там, защото той беше традиционалист и налагаше строги мерки. Беше забранил самолетите да прелитат над областта, за да не се заиграва с риска да го пръскат пак с кемтрейлс (мръсните предатели не спят, трябва да си бдителен!), всички антени бяха изтръгнати, защото не се знае коя хвърля петджи и коя – не. Телевизионни, радио – всички бяха посечени. Хората се върнаха към традиционните методи на развлечение и събиране на информация – седенките, селските панаири и пътуващите търговци, които носеха новини от света от близо и далеч.

Приготовленията именно за ежегодния панаир в столицата Чепръчево течаха с пълна сила в момента, но фон дьо Чепръчевски изпитваше известни затруднения, защото в областта му върлуваше епидемия от туберкулоза и полиомиелит, след като беше забранил всички ваксини, за да спаси страната си от робството на чипиращите рептили.