Над 71% от българите смятат, че трябва да се запазят строгите регулации и да се прилагат правилата им и по отношение на новите геномни техники. Това се посочва в изследване, изготвено за организацията от Маркет Линкс през август 2021, съобщено от Екологично сдружение "За Земята".
Над 60% от запитаните са категорични в това си желание. Тези правила изискват извършването на оценка за безопасност, одобрение преди допускане на отглеждането на растения и животни, контрол при влагането им в храни и фуражи, обозначаването на съдържанието им върху етикетите на храните и проследяемост. 16.5% от гражданите не могат да дадат отговор на въпроса, а едва около 12% смятат, че не трябва да се прилагат тези правила.
Учените и фирмите, произвеждащи семена и препарати за растителна защита твърдят, че растенията, генно изменени чрез тези техники, не са ГМО и са безопасни заради по-голямата прецизност и по-частичната промяна в гените. В същото време има редица изследвания, публикувани в научни списания, които показват, че те могат да доведат до специфични рискове за здравето на хората и околната среда.
Новите геномни техники (известни още като новите ГМО) са инструменти на генното инженерство и се използват за промяна на генетичния материал на растения, животни и микроорганизми, включително и за генетична терапия на хора. В някои страни вече се отглеждат генетично редактирани растения.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)