В България се иска смелост да си гей

С такива избирателно свободолюбиви „избирачи“ на демокрация ще сме винаги доникъде, защото свободата и демокрацията са едно за всички, не идват в розово или в черно, по каталог – за леви и десни, за такива и онакива.

В България се наблюдава едно много гнусно явление на делене на още по-малки групички. Вече не сме хетеро Vs. хомо. Вече има гейове, които са расисти, етнически малцинства, които са хомофоби, религиозни общности, които са и двете и т.н.

Другата е абсолютната незаинтересованост. Не съм гей, не ме интересува.

Кой знае?

Който и да стои, със сигурност и сега ще си свърши работата, защото „санкциите“ ще са най-много глоба, а посланието е изпратено: ЛГБТ, не ви искаме, ако се покажете, ще ви бием и ще ни се размине, пак ще ви бием!

Но днес? Днес – 2021 г.? Значи ли, че обществото не е мръднало в разбиранията и морала си нито на сантиметър от праисторическите общества?

Плашеща мисъл.

По същия начин започвам да забелязвам все повече „демократи“, които се радват на диктатури, просто искат да са с друг етикет, а не „комунизъм“. Имат си някакви лични причини, те си знаят.

Те са такива.

Третата е скритата хомофобия у огромна част от обществото. Много хора всъщност усещат вътрешно задоволство, когато ЛГБТ хората страдат. Защо? Виж началото на този текст.

Не разбирам желанието да нападаш, биеш и убиваш някой, който не е като теб. Разбирам защо е било така преди, в праисторическите времена – различен = непознат = потенциално опасен = я, по-добре да го няма, че да не се чудя ще ме нарани или не.

Но е факт, че никой от тази порода хора не напада, ако не е сигурен, че е в група петима на един, не скача на бой, ако не е сигурен, че срещу него има само беззащитни жени или слаби мъже (и пак избира да е десет срещу трима примерно), никой от тях, защото са страхливци, не напада, ако подозира, че боят може да е равностоен, не напада, ако има риск да го опандизят без да „има човек“, който да го освободи. Да, защото са страхливци.

Очевидно е и че беге политиците са страхливци и пълни дупки, мълчат като… да не казвам като какво. С няколко изключения, другите се свиват, сакън да не загубят гласовете на хомофобите, майната им на човешките права! Да не говорим, че много от тях са същите страхливци, като фашагите и или викат: „голем праз!“, или дори с удоволствие гледат как унижават ЛГБТ общността.

Очевидно е и че голяма част от обществото ни са умни като гъби, защото смятат, че гей се става „с гледане“ – тия, ако им дадеш права, децата ще ги гледат по улиците и ще станат и те гейове. Това, ако си го мислиш, или си тайно, дълбоко в себе си гей и те е страх да не излезе на повърхността, или си опасно умен и е цяло чудо, че можеш да си вържеш обувките сам.

Прави ми впечатление, че много „борци“ за свобода, равенство и братство също си правят оглушки, стане ли въпрос за човешките права. По три причини. Едната е политическа – трай да не дразним хомофобите, че са поне 40-50% от електората ни.

В тоя ред на мисли, очевидно е, че гей-хората в България са много по-смели от фашагите, които имат „свои хора“, които се събират на групи от по много, за да бият, които имат повечето от обществото зад гърба си – обществото, което вика: голем праз! и не обръща внимание на престъпленията им или даже им се кефи. Гей-хората се изправят срещу ВСИЧКО това. Повече от очевидно е, че в България се иска смелост да си гей и е показателно какво страхливо дребно лай**нце си, щом си фашист.

Защо, според вас, една агитка нахлува някъде, чупи и заплашва? Защото знае, че ще ѝ се размине. Участниците в нападението – по някаква причина – са се чувствали недосегаеми; някой им е казал, че си има свои хора където трябва; някой им е казал, че това престъпление се минава само като хулиганство, ако въобще ги хванат; някой им е казал, че като кандидат-президент не могат да го пипнат, също и тях; някой им е казал, че тоя, дето ги спонсорира, ще им плати адвокатите и че има познати в прокуратурата и съда, в полицията?

Знам, че си губя времето да пиша всичко това. Знам и че си губя времето и да казвам, че хомофобските нападения трябва да бъдат класифицирани като престъпление от омраза, защото сега Расате и хвърковатата му чета ще бъдат разследвани и съдени за хулигански подбуди. Все едно да нападнеш човек заради сексуалната му ориентация и да счупиш будка за вестници е едно и също. Те знаят, че ще им се разминава, защото хулигански подбуди и престъпление от омраза са много различни, а те (агресорите) са защитени от закона, който се прави на глух и сляп.

Или са маргинали, отритнати от обществото, баща алкохолик, който ги е пребивал, грозни, пъпчиви уроди, които не могат да си намерят гадже, мислят, че събирането в силова група за мокри поръчки ще ги направи мъже. И ходят да бият беззащитни хора, събират се голяма група и се чувстват „достойни“.

Почти всички представители на трите групи по-горе мислят за себе си като за добри хора, дори си мислят, че са демократи. Не са. Демокрацията и свободата означава свобода и за хора, които не са ти симпатични. Не означава: свобода само за нещата, които ме вълнуват и хората, с които съм съгласен.

Те са станали такива мразещи, защото са страхливци. Много от тях самите са гейове, които се страхуват от това, че са гейове и тормозят другите гейове. Справка: евродепутатът Йозеф Сайер от партията на Орбан – върл „консерватор“ и абсолютен хомофоб, беше изловен в гей оргия.

Фашисти, които се пишат „демократи“, САМО защото са против комунизма. Антифашисти, които се мислят за цвета на човечеството, защото са се обявили срещу човеконенавистната диктатура, но в същото време пеещи химни за възхвала за комунизма, който има повече жертви на сметката си и повече унищожени животи, семейства, градове, села и държави.