"Росийская газета" коментира икономическия контекст на климатичната среща в Глазгоу

"В Глазгоу Русия ще решава собствени задачи", изтъква Валерий Андрианов, доцент от правителствения Финансов университет. Първо, Москва ще настоява да се признае способността на руския горски фонд да поглъща въглерод. Според експерти въглеродният проблем може да бъде решен, като се увеличи световният горски фонд с около четвърт - с 900 милиона хектара (500 милиарда нови дървета). С огромната си територия Русия може да даде ключов принос за това. Но трябва оценките й да бъдат признати от другите страни, за да добият търговски характер съответните проекти.

"Второ, светът трябва да признае руската система от правила и критерии за "зелено" финансиране. Тя повтаря до 90 процента западните стандарти, но признава атомната енергетика за "зелена", докато Европа не я нарежда сред "приятелите" на околната реда. Третата задача на Москва е да лобира приемането на механизъм за взаимно признаване на въглеродните единици, емитирани от отделните страни. Целта е въглеродните единици да бъдат отчитани по-цялостно, когато се определя въглеродната следа на продукцията. Европа предстои да въведе трансгранично въглеродно регулиране и без да се реши тази трета задача, Русия може да загуби огромен дял от доходите си от износ", подчертава Андрианов.

"На 28 октомври Владимир Путин прикани "Газпром" да увеличи доставките на газ за Европа. Този жест на добра воля в навечерието на климатичния форум вероятно не е случаен - Русия има разногласия най-вече тъкмо с Европа. Която чака от Русия повече газ и въглища, но засега не прави насрещни стъпки", твърди московският официоз.

"Прогнозите сочат, че Русия, САЩ и ЕС ще преследват в Глазгоу единствено икономически цели, само че ще ги поднасят под различни ъгли, ще ги обвързват с климатичния дневен ред. И позицията на Русия ще бъде твърде премерена и здрава. Ние сме готови да работим поетапно по проблемите с климатичните промени, подкрепяме общия курс към декарбонизация, но не се стремим да избързваме, изпреварвайки техническия прогрес - а в енергийната сфера не зависим икономически от други страни", обобщава "Росийская газета".

"Северен поток-2" все още не действа, при все че строежът приключи през септември; въглеродният данък - удар върху руските компании, ще се тества още от 2023 г.; атомната и голямата хидроенергетика се смятат за "мръсни", а приносът на руската природа в поглъщането на въглерод не се признава. Русия едва ли ще се обяви срещу "зеления" дневен ред на Европа, но може твърдо да заяви позиция в Глазгоу, защото доходите за бюджета й зависят от добива и износа на петрол, газ и въглища", прогнозира вестникът.

"Ще признае ли Европейският съюз грешките си в енергийната политика, ще се откаже ли от интензивния си курс към декарбонизация? Какви позиции ще заемат Русия и САЩ - ще форсират ли темпото на енергийния преход, отказвайки се от изкопаемите горива? Навярно това са основните интриги на конференцията КОП26 в Глазгоу, при все че официално участниците от 120 страни се събират за дискусии по климатичните промени", пише "Росийская газета".

Енергийната политика на ЕС е инерционна и дългосрочните й ориентири надали ще се променят след Глазгоу. Докато Русия заяви, че смята да постигне въглеродна неутралност до 2050-2060 г. - това е вече достатъчна стъпка в подкрепа на "зелените", заявява Александър Курдин, експерт към руското правителство.

По думите на Андрианов, европейските страни ще призовават за отказ от въглищата до 2035 г., даже по-рано, подкрепяйки прехода към възобновяеми енергоизточници. Но според Международната енергийна агенция дори към 2050 г. близо половината технологии, необходими за нисковъглеродно развитие, все още няма да са готови за внедряване. Затова единствената разумна алтернатива на въглищата е природният газ, до голяма степен - газът от Русия, смята експертът.