Ако става дума за хиперзвуков планер има риск противоракетните системи за откриване, които засичат източници на топлина, да разпознаят ракетата едва след изстрелването й, което ще е доста късно, за да бъде прехваната, обяснява Пентагонът.
Наблюдава се връщане към ситуация на високи залози около оръжие, което би могло да застраши баланса на ядрените сили в света.
Пентагонът разработва също хиперзвуков планер, наречен АРОУ (ARRW - Arrow), но първото му голямо изпитание през април завърши с провал.
Противно на разпространените схващания хиперзвуковите ракети не са непременно по-бързи от балистичните.
Северна Корея заяви миналата седмица, че е изпитала успешно "хиперзвуков" планер, което ако достоверността на информацията се потвърди, ще означава значителен технологичен пробив.
Франция, Германия, Австралия, Индия и Япония искат също да разработят хиперзвукови системи, а Иран, Израел и Южна Корея започнаха изследвания в тази област според изследователския център на Конгреса.
Какви са рисковете за баланса на ядрените сили?
Какво ги прави по-опасни?
Кои държави ги разработват?
Изпитанията на хиперзвукови ракети, извършени през последните дни от Русия, Северна Корея и САЩ будят опасения от нова оръжейна надпревара, коментира АФП.
Една балистична ракета се изстрелва с голяма скорост в Космоса, където няма атмосфера и няма да срещне никакво съпротивление. След това тя пада върху целта със същата скорост, освен след навлизането си в атмосферата, която леко забавя скоростта й.
За разлика от балистичната, хиперзвуковата ракета лети на малка височина. Тя също е изстрелвана с висока скорост, но бива забавяна от атмосферата. Тя забавя скоростта си през целия си полет и може при достигането на целта скоростта й да падне под тази на балистичната.
Китай има няколко проекта, които изглеждат пряко вдъхновени от руските програми според неотдавнашно проучване на изследователски център на американския Конгрес. Пекин по-специално изпита хиперзвуков планер с обсег 2000 км, способен да лети със скорост пет маха и да извършва "сложни маневри", сочи цитираното проучване.
Пентагонът не е обявил официално намеренията си да закупи хиперзвукови ракети и засега ограничава финансирането си върху изследванията в тази област. Американската компания в сферата на отбраната "Локхийд Мартин" обаче обяви в понеделник отварянето на завод за производство на хиперзвукови оръжия.
Ракетите, разработени от Китай и Русия, са способни на носят ядрени заряди, докато Вашингтон уверява, че неговата програма за хиперзвукови оръжия е предназначена за конвенционални заряди. Рискът според центъра за изследвания на Конгреса се състои в една прекомерна реакция на американската армия, която няма да знае дали дадена засечена хиперзвукова ракета е с конвенционален или ядрен заряд.
Русия е взела голяма преднина с няколко типа от тези ракети, които не само са способни да летят със скорост, надвишаваща 6000 км/ч (Мах 5), но също и да маневрират: "Циркон", чието изпитателно изстрелване от подводница бе обявено от Москва в понеделник, но също и "Кинжал", която вече е на въоръжение във военновъздушните сили, или хиперзвуков планер "Авангард", който след като бъде изстрелян, може да носи ядрен заряд, да лети с до 33 000 км/ч, както и да променя по непредвидим начин курса или височината на полета.
САЩ все още нямат хиперзвукови ракети в своя арсенал, но работят по създаването им. Научното звено на американската армия "Дапра" обяви миналата седмица, че е изпитало успешно своята хиперзвукова ракета ХАУК (HAWC - Hypersonic Air-Breathing Weapon Concept) с аеробно задвижване, с други думи, използваща кислород от атмосферата за гориво.
Според Камерън Трейси, изследовател в Станфордския университет, решението е хиперзвуковите оръжия да бъдат включени в преговорите за контрол на въоръженията между Москва и Вашингтон, към които да се присъедини и Пекин. "Разработването на тези оръжия, тази надпревара в хиперзвуковите въоръжения едва ли води да най-стабилната ситуацията", каза той и добави: "Би било добре да действаме възможно най-бързо"
Съществената разлика е, че хиперзвуковата ракета е маневрена, което означава, че траекторията й е трудно предвидима, а прехващането й е трудно. Противоракетните системи THAAD (Terminal High Altitude Area Defence) могат да позволят прехващане на ракети, летящи с висока скорост, но са проектирани за защита на ограничена зона.
)