Кузман Илиев: Честита Независимост и вечна памет на героите, дали живота си в името на България!

Честита Независимост и вечна памет на героите, дали живота си в името на България!

Независимостта от 22 септември 1908г. е своеобразна кулминация и същевременно важен подготвителен етап по трънливия път за пълното национално обединение на България. Това написа във Фейсбук журналистът от Съвета по икономически и публични политики Кузман Илиев по повод 113 години независима България.

Често казваме, че България печели сраженията, но губи войната. Или се проваля на дипломатическия терен. Монетата обаче има и друга страна - далеч по-позитивна и отчитаща сложните реалности във вътрешен и външен политически план. А именно: тази за далновидността и визионерството на родолюбците от всички професии, социални прослойки и партии. За тяхното единство в трудни моменти и нюха към международната конюнктура, позволяващи приближаването към всенародния идеал и национално обединение.

Априлското въстание има феноменален политически успех. В Англия, либералът в опозиция, Уилям Гладстон използва клането във вътрешнополитическа му битка, а общественото мнение е потресено. Това се случва и в Русия, където част от офицерството и славянофилските кръгове също овладяват общественото мнение и приканват императора към война с Турция - нещо, което той се кълне, че не би направил при други обстоятелства. Така се стига до Руско-Турската освободителна война от 1877-1878г.

Все пак Източна Румелия запазва своя васалитет, което значи - румелийски данък за Султана и намеса във външните работи на Княжеството. Положението е неприемливо, а младотурската революция от юли 1908г. е отлично разчетена от обществено-политическите кръгове у нас като геополитически риск от висок порядък. Залогът е точно Източна Румелия. Започваме сложна игра хем с Австро-Унгария, хем с Франция, а Русия гледа ревниво на самоволните ни действия. Сърбия и Черна гора също приемат на нож евентуална независимост. Все пак, на 22 септември, в град Търново тя става факт. “Новият” цар - досега княз - Фердинанд Сакскобурготски и правителството на А. Малинов демонстрират за историята що е единодействие и държавническо мислене. България отлично използва дупката между нотификация и реалното обявяване на анексията на Босна и Херцеговина от Австро-Унгария (по същото време), която изцяло привлича световното обществено мнение. Моментът съвсем не е избран случайно от наша страна.

Към издигащия се златен амвон на великите - а и мирни - дипломатически ходове, разплитащи сложната плетеница на глобалната политика в българска полза трябва да добавим и връщането на Южна Добруджа в националните предели през 1940г с т. нар. Крайовска спогодба. Използваме, че Кралство Румъния е в неизгодна геополитическа позиция след нокаутът, с който Германия изхвърля поддръжника й Франция от бойните действия на Втората световна война. И с право и справедливо Царство България си връща изконни територии, населени основно с чисти българи.

Още при подготовката на революцията Левски знае и говори, че ключ за успеха на делото е благоприятната международна обстановка. Той чете и ползва за пропаганда вестника на Любен Каравелов, “Свобода”. След 1871г. и френско-пруските войни, Германия излиза обединена. Франция е наритана в ъгъла, а зад нея застават Австро-Унгария, Англия и Русия, притеснени от немското засилване. Канцлерът на германската империя Ото фон Бисмарк е принуден да лавира и да настройва Русия срещу Османската империя, изтласквайки проблеми далеч от Рейн към Балканите. България се явява чудесен повод. Русия, от своя страна, търси реванш за загубената Кримска война, но остава пасивна и плаха по Източния въпрос, въпреки че вече няма кой да пази Болния човек край Босфора.

След несправедливия Берлински конгрес от 1878г. повече от 1 милион етнически българи остават вън от етно-географските предели на родината: Македония, Източна Тракия, Северна Добруджа. Самата България е разделена на две - Княжество България и Източна Румелия. След Съединението младата държава е погълната от социално-икономически трудности и е извънредно заета със собствения си градеж, но трагизма на останалите поробени братя - тлее и трупа кинетична политическа енергия. Усещането е за предстоящ взрив, който ще избие в Балканските войни.

Това се вижда и от Левски, и от Ботев, който през 1875г. при избухването на Босненското въстание съзира шанс да бъде ударена Османската империя в сърцето. Апостолите на Революцията нямат илюзия, че военно ще победим Турция. Но знаят, че едно мощно и шумно въстание, потушено с огън и кръв ще вкара я в капана. Така и става. Капанът щраква. Вътрешната Революционна Организация (ВРО), изградена по неподражаем начин от гениалния политик и стратег Левски изнася въстанието. Неговата трагична и геройска гибел три години по-рано, витае като ореол и вдъхновява отиващите на сигурна смърт борци за свобода. Прокобата застига впоследствие подовелия башибозук. Примерът ще бъде последван от македонските българи, които през 1903г. използват опита именно на Лески при вдигане на Илинденско-Преображенско-Кръстовото въстание, а организацията е естественото продължение на ВРО на Левски и вече е ВМОРО - Вътрешна македоно-одринска революционна Организация.