Месец след падането на Кабул талибаните са изправени пред икономическа криза

"Всички афганистанци, и децата, са гладни, нямат дори една торба брашно или олио", каза живеещият в Кабул Абдулла.

"Кражбите изчезнаха. Но хлябът също изчезна", обобщи един магазинер.

Месец след като превзеха Кабул талибаните са изправени пред трудно предизвикателство, докато се опитват да превърнат светкавичната си военна победа в трайно мирновременно правителство, пише Ройтерс, цитирана от БТА.

Полети с помощи

Въпреки че повечето хора изглежда приветстваха края на военните действия, всякакво чувство на облекчение беше отслабено от почти пълното спиране на икономиката.

Освен това има и дълбоко недоверие към висши фигури в правителството като новия вътрешен министър Сираджудин Хакани, който е обявен от САЩ за глобален терорист с 10 милиона долара награда за главата му.

Суша и глад принуждават хиляди да бягат от провинцията към градовете, а Световната програма по прехраната се бои, че храната може да свърши до края на месеца, което ще остави до 14 милиона човека на ръба на гладната смърт.

Талибански представители казват, че правителството работи за възобновяването на услугите и че улиците сега са безопасни, но с отстъпването на войната решаването на икономическата криза се очертава като по-голям проблем.

Широкоразпространени съобщения за убийства на цивилни и нанасяне на побой над журналисти и други хора, и съмнения дали правата на жените наистина ще бъдат уважавани в талибанската интерпретация на ислямския закон, подкопаха доверието.

"В момента сигурността е доста добра, но не припечелваме нищо", каза месар от района Биби Махро в Кабул, пожелал да запази анонимност. "Всеки ден нещата стават все по-зле за нас, по-горчиви. Това е наистина лоша ситуация", добави той.

Въпреки че талибански служители заявиха, че нямат намерение да повтарят суровото фундаменталистко управление на предишното правителство, свалено от власт от водената от САЩ кампания след атаките от 11 септември 2001 г., те все още не могат да убедят останалия свят, че наистина са се променили.

Докато на Запад вниманието основно се фокусира върху това дали правителството на талибаните ще спази обещанията си да защити правата на жените или ще даде подслон на бунтовнически групировки като Ал Кайда, за много афганистанци основният приоритет е просто оцеляването.

Дори с милиарди долари чуждестранна помощ, икономиката на Афганистан изпитваше затруднения и растежът не успяваше да върви в крак с постоянното нарастване на населението. Работните места са оскъдни и много държавни служители не са получавали заплащане от поне юли.

Дълги опашки все още се образуват пред банките, където беше наложен седмичен лимит за теглене от 200 долара или 20 000 афгани, за да бъдат запазени намаляващите резерви на страната.
Импровизирани пазари, където хора продават покъщнина за пари в брой, изникнаха из Кабул, въпреки че има недостиг на купувачи.

Но световната реакция към правителството, съставено от ветерани талибани и хардлайнери, което беше обявено миналата седмица, беше хладна и няма и следа от международно признаване или стъпки за деблокиране на над 9 милиарда долара в чуждестранни резерви, които са в сметки извън Афганистан.

Това, че на движението се наложи да се бори със спекулации за дълбоки вътрешни разделения в собствените си редици и да отрича слухове, че вицепремиерът Абдул Гани Барадар е бил убит в престрелка с поддръжници на Хакани, допълнително влоши нещата за талибаните.