Медът поскъпна заради мора по пчелите и синдрома на празния кошер

Без подпомагане

Истинският се разтваря за поне минута

Представят китайски за български

Рекорд

Фактор

Заради масовия мор и синдрома на празния кошер над 20 000 пчелни семейства вече ги няма от общо 700 000 регистрирани.

По думите му миналата година цената на едро на меда беше между 4,20-4,50 лева за килограм, а тази година е вече по 5-5,50 на едро. На дребно през 2020-а медът се продаваше по 8-10 лева, тази година килограмът върви по 10-12 лева. Т.е. поскъпнал е с около 2 лв.

С мора заради пестицидите е същата работа. Пчеларите сами трябва да си плащат изследванията, а една проба е няколкостотин лева. После трябва да се съдят с арендаторите и затова почти нищо не се прави.

Морът по пчелите и синдромът на празния кошер се отрази на количеството мед, произведено тази година. Оттам се отрази и в посока повишаване на цените. Това разказва пред „Телеграф“ Николай Куменов, председател на Федерацията на българските пчелари.

Заради липсата на подпомагане засегнатите пчелари не обявяват проблема в Българската агенция по безопасност на храните, защото няма да вземат обезщетение. Единствено ако предишната година е била лоша, на пчеларите може да се отпусне помощ по де минимис, която обаче е минимална – между 3 и 7 лева на пчелно семейство. За 100 кошера ще вземеш 300 лева. На хората не им се занимава. Трябва да имаш фактура, че си продал пчелен мед, а как да имаш такъв документ, като не си добил мед, посочва Куменов.

Как да познаем истинския мед? Единият вариант, обяснява Куменов, е като се взима капчица мед от буркана и се капва върху салфетка. Капчицата трябва да се запази и трябва да не се разтече или пък да има пръстен от влага. Ако има влага, значи водното съдържание е високо и може да има сироп. Другият начин е, като се вземе чаена лъжичка, потопи се във вода със стайна температура и се бърка. Ако се разтвори по-бързо от 30 секунди, значи не е истински. На истинския му трябва поне минута-минута и половина. Ако се разтвори бързо, значи пак може би има високо съдържание на влага и сироп. В магазина трябва да се обръща голямо внимание на надписа на етикета – трябва да пише „пчелен мед“. Всичко останало, като „пчелна наслада“ и т.н., означава, че продуктът няма нищо общо с истинския мед.

Китайски мед се внася у нас и се представя за български. Количеството не се знае, защото всичко е неофициално, казва Николай Куменов. Той подчертава, че българският, румънският и сръбският мед са с най-качествените и с най-добри показатели в света заради климатичните условия и голямото разнообразие на медоносна растителност. Китайският мед пък изобщо не може да се сравнява с българския като показатели. Голяма част е омешан и с глюкозо-фруктозен сироп. Но дори да е истински, пак не може да се сравнява с нашия.

Най-голяма смъртност тази пролет е отчетена в Плевенско. Там пчелите масово били натровени с пестициди заради пръсканията на земеделски култури. И докато за мора има обяснение, няма никакво обяснение за другия феномен – синдрома на празния кошер.

Освен смъртността и мистериозното изчезване на цели пчелни семейства другият фактор, който влияе върху количествата произведен мед, е засушаването през юли месец. При суша и липса на влага пчелите събират по-малко количество нектар, посочи Куменов.

Пчелите просто изчезват. И не вижда нито една пчела – нито жива, нито мъртва. Пчелите просто са излетели. Това обаче ги обрича на гладна смърт. Те излитат незнайно накъде през ранна пролет и късна есен и няма къде са съберат нектар. Имат запаси в стомасите си само за няколко дни. Още по-странното е, че вътре в кошера има както летящи, така и нелетящи, току-що родени пчели. Те развиват бързо способност да летят и... просто изчезват, казва Куменов.

Този синдром става все по-масов у нас. Първоначално се появил в Китай. После се разпространил и в САЩ, а напоследък все по-често се наблюдава и у нас. Тази година имаше случаи на хора с по 200 пчелни семейства, от които 150 изчезнали, каза Куменов. И никой не може да установи къде изчезват тези пчели.

Той обаче призна, че няма точна статистика колко мед се произвежда у нас годишно. Но производството тази година със сигурност ще е по-малко. Знае се обаче колко е износът – около 15 000 тона на година. За 2021-ва точните данни още не са излезли, тъй като пчеларите още събират меда. Изнасяме предимно за Италия и Германия.

Шефът на федерацията отново подчерта, че у нас този бранш реално не получава никакво подпомагане. А той е изключително важен, защото 70% от храната на трапезата на всеки човек се дължи на опрашителната дейност на пчелите. Други държави насърчават пчеларите с директни плащания. Лошото е, че все повече колеги започват да се отказват от пчеларството и ако се откажат доста хора, продукцията ще спадне драстично, посочи още Куменов.