„Изграждането на една детска болница няма да реши проблемите в педиатрията…“

„Здравното министерство гледа на нещата в големия им мащаб. Изграждането на една детска болница няма да реши проблемите в педиатрията като цяло“ (~ Стойчо Кацаров, здравен министър).

…

Интервюто е с проф. Иван Литвиненко – ръководител на катедра по педиатрия в МУ – София; и началник на детска неврологична клиника в Специализирана болница за активно лечение по детски болести „Проф. д-р Иван Митев“:

Ето ви и по темата с „търговските дружества“ и „търговията със здраве“:

Имаме странния навик да се вторачваме в един проблем, в един нюанс на един проблем, в една сянка на един нюанс на един проблем и да си въобразяваме, че – решим ли я – ще решим и целия проблем.

Но няма.

Освен това, професията на медицинската сестра в България е разкостена и унижена.

Съвсем вярно.

Толкова сме отчаяни, че се опитваме да вярваме, че едната болница магически ще излекува цялото ни здравеопазване.

Защото болниците са превърнати в търговски дружества, а това означава, че (съжалявам, но…) колкото повече болни (или НЕИЗЛЕКУВАНИ – както искате го разбирайте това) има, толкова повече приходи има.

Искам да отбележа нещо много важно: никъде по света медицината не върви по търговски закон. Ние направихме такава реформа, че всички болници са търговски дружества. Какво значи това – да търгуваш със здраве?“

Та, да… едната болница няма да ни реши проблема. Но фактът, че дори и нея я няма, е повече от показателен.

Ще цитирам едно мое интервю от края на януари 2020 г. (малко преди пандемията – ще намерите много интересни и предсказателни неща в него, прочетете го >>>>>>ТУК<<<<<<).

Ясно е, че тази болница трябва да съществува. И е ясно, че не трябва да съществува върху онзи нещастен 40-годишен скелет, върху който се опитват да я издигнат – по-сполучлива метафора за „колос на глинени крака“ не може да има!

„… Да не говорим, че и на медицинските сестри не се вдигат заплатите, седят до минималната, в един момент заплатите на сестрите се изравняват с тези на санитарките. Те са ми много симпатични, но едно е санитарка, друго е медицинска сестра. Няма желаещи. Ние имаме сестри, които са на по 80 години и работят. Няма кой да дойде. Няма нови сестри. Средната възраст е над 50 г. Както казвам: аз имам още няколко години… и те да изтърпят, колкото могат и… ще дръпнем заедно шалтера. Лятото имаме отделения, които остават с по една сестра. Едно съседно на нашето отделение това лято остана с една сестра, която беше старша, единствена и така… жената е на 68 години. Как да работи, как да покрие график? Как да съществува това отделение? А хората не го виждат“.

„…Както казва един колега тук, с дълъг стаж: за мен е обидно да търгувам със здраве – тоест аз да се радвам, ако има повече болни или неизлекувани – за да получавам аз заплатата си. Няма такова обръщане в света. Ние сме по търговски закон, без право на печалба. Това обърка дори целия статут на университетските болници, които – от една страна са търговско дружество и трябва някак си да си изкарват парите, от друга страна са елемент от обучението и ставаме подвластни на двама господари… на учебното заведение, в което преподаваме, както и на болницата – и всеки има различен интерес. Аз, като преподавател, имам интерес да имам повече и по-разнообразно болни; а, ако гледам интереса на болницата, трябва да имам такива, които ще ми позволят да си получа достатъчен доход, да си свърша добре работата, като началник на клиника и да си осигуря заплатите на хората. Няма как да съчетаеш двете неща и да бъдеш добър и по двете. Ние сме по търговски закон, по една „пътечна“ медицина, за която никой не е остойностил пътеки – тоест те са дадени „на око“ – затова има огромни диспропорции. Всеки път, когато се каже: „ниски са, затова качваме процента“, какво се случва? Онзи, с голямата пътека, процентът му носи още по-голям доход, а на онзи – с малката – не му се отразява по никакъв начин. Елементарни сметки са това. И бакалинът в най-близката бакалия ги знае. Но никой не го променя“.

„Всички от тази т.нар. политическа класа са на ясно кои са чувствителните теми за хората. Ако не са „лекарите“, ще е „екологията“, но в никакъв случай няма да е икономиката, международните отношения, договорите или големите далавери, които се случват – там… никой не разисква и не се задълбочава докрай. Подхвърля се някоя от грозно злободневните теми и тогава НЕЯ я подлагат на разтерзаване. Хората не разбират, че биват увличани и подлъгвани – втурват се в надпревара „да мразят“ и да заклеймяват дадена каста. Аз не знам дали друга професия е така коментирана, като медицината. Оказва се, че всеки разбира от медицина, всеки дава съвети, мнение и напътствия. Тук трябва да излезем за малко встрани от въпроса и да отбележим един друг голям проблем…

Да не говорим (или пък хей!—я, да поговорим!) за шефовете, накацали по клоните на здравната каса, които с години я източваха и източват, а хората още си мислят, че социалнослабите, дето не плащали осигуровки, са им виновни. Да поговорим за криенето на направления за „наши хора“, защото има КВОТА от направления – за тоя месец – толкова болни, повече – не! (пълен абсурд и подигравка!) Да поговорим за плащането на осигуровки И допълнителни такси (все едно да плащаш ТОЛ такса И винетка). Да поговорим за опашките по кабинетите и липсата на организация, за хаоса, за липсата на лечебни заведения по малките населени места.

Погледнете класацията за „най-богатите“ лекари в България – какво виждате в нея? Знаете ли какво? Хора, които са били и все още са близки с властта – която дойде, те са с нея; и ѝ вършат услуги, и, разбира се, ги избират и преизбират на директорски постове, все едно са севернокорейски лидери. Виждате крадливи паразити с апетит, който може да се мери само със себелюбието и некадърността им.