Негативните преживявания през детството

„От какво казват самите деца, че имат нужда“

5. разпространение на брошури и рекламни материали в училищата, университетите и спортните зали, където младите тренират спортове.

3. осигуряване на помещения за „защитена среда“.

Децата в проблемни семейства развиват видими механизми за защита и справяне. Те рядко са еднотипни, а варират – гняв, агресия, анти-соцално поведение, съпротивление на фигурите от властта (учители, директори, полиция, по-възрастните).

Една от особеностите на хазартната зависимост е, че няма физически прояви (както при алкохол и наркотици), което я прави много трудна за разпознаване.

Когато едно такова поведение бъде засечено, специалистите от съществуващата училищна програма ще се намесят и вземат мерки.

Но затова пък…

От заключенията следват ДВА примера за превенция:

Платено съобщение в изпълнение на проект № НПИМД-Н2-Т1-076/2021 по индекса на Министерството на младежта и спорта с наименование „Заложи на себе си, не на хазарта. Не ставай зависим!"

Прочети повече на betonyou.bg.

Те трябва да могат да идентифицират проблема и да предлагат помощ. В доклада се подчертава, че помощта не трябва да се свежда само до деца, но и до следващата възрастова група – юноши и млади възрастни.

платено съобщение

1. програма, подготвена от специалисти, изпълнявана от специалисти по зависимостите – за членове на семейството на хора със зависимост. Те ще ги обучават как да си взаимопомагат, както и да помагат на онзи от тях, който е най-застрашен. Семейна терапия с цел превенция – в семейство със зависимости или в семейство със социални/финансови затруднения (в които често се развиват зависимости). Развиване на методи (психологически инструментариум) за справяне със стреса, без да се посяга към отдушници като хазарт или други зависимост;

2. програма, подготвена от специалисти, изпълнявана от специалисти по зависимостите – за обучение на училищен персонал, който да работи с деца от рискови групи: семейство със зависими, бедни, социално слаби, социално изолирани, с увреждания (голяма част от зависимите са с физически и ментални увреждания – за тях зависимостта е механизъм за справяне).

4. програма, в която проблемни младежи и такива в риск помагат на други проблемни и в риск. Групи за взаимопомощ. Докато помагат, са далеч от хазарта. Доказано с годините от групите за взаимопомощ – помагащите помагат на себе си повече да останат далеч от порока. Помагащите получават най-добрата помощ за себе си. Чувстват се по-отговорни и по-отдадени на каузата си по „изчистване“ от зависимостта. Това отговаря на изискването за изграждане на умения за общуване и успешна социализация, разширяване на социалната среда чрез създаване на нови контакти. Ще отговори на потребностите на младите хора от придобиване на позитивни модели за открито поведение, ще подобри комуникацията и взаимоотношенията между младежите.

Доказано е, че негативните преживявания през детството значително увеличават риска от развитие на проблематично поведение. Не е учудващо, че интервенциите за укрепване на семейството и създаване на добри родителски практики е една от най-ефективните практики за намаляване на проблемно поведение у подрастващите и намаляване на проблемите в следващите възрастови фази.

В изследване на ALICE RAP (*ALICE RAP (Addictions and Lifestyles in Contemporary Europe – Reframing Addictions Project) е програма, ко-финансирана от ЕС) се казва, че може да бъде особено болезнено за децата да говорят за зависимостите в семейството си, но са разказали на изследващите за неща, които биха били полезни. Ясно е, че говорим за търпелив, пълен с емпатия подход, базиран на доверие. Но… Децата са наблегнали на нещо, което е било дотогава пренебрегвано от специалистите: ролята на игрите и хумора, като помощни средства. Обикновено това идва от братя/сестри и други членове на семейството; да имат домашен любимец, с когото да си играят и галят – като форма на терапия; също така и да имат „някъде, където да отиват“ (защитена среда), когато атмосферата вкъщи е обтегната. Децата казват, че не желаят да гледат на тях като на жертви, както и не желаят да им се създава идентичност като „детето на алкохолика/наркомана/хазартнозависимия“ и така да гледат на тях, не искат „етикети“. Децата от такива семейства често гледат с гордост на факта, че се справят с тежестта на средата и затова не желаят да гледат на тях като на жертви и да ги омаловажават като „страдащи“. В случая ролята на брат/сестра и други членове на семейството е ключова. Което означава, че в едно семейство на зависим, в което има няколко деца, най-големите от тях трябва да бъдат обучени от специалист как да помагат на по-малките.

Едни от най-рисковите групи са децата в семейство със зависимости. Много по-вероятно е дете, чиито родители/родител са зависими към хазарт, да развие зависимост. Също така децата и младежите от (общо) проблемни семейства са склонни да развиват зависимости (хазарт, наркотици, алкохол).

Освен това ролята на хората в училище – социални работници и учители – е ключова не по-малко. Те могат да предлагат помощ и спокойна среда („някъде, където да отиват“, когато атмосферата вкъщи е обтегната) на тези деца, „бягство“, един вид. Социални центрове, построени по програма с участието на обучени психолози, които да са на разположение. Центровете да са в помещения, намиращи се в: училища, общодостъпни частни сгради, държавни сгради. Най-важното е създаването на спокойна среда. Нещо като „синята стая“ на МВР, но без елемента на разпита, разбира се.