"Докъде ще стигне скалата, как ще отскочи, колко високо ще отскача... това са въпроси, на които можем да отговорим", каза физикът Андрин Кавизел, един от учените работещи по проекта в планината Шраубахтобел, близо до границата с Лихтенщайн.
"Ние обаче никога няма да можем да отговорим на въпроса "кога" - каза Кавизел. - Това не е в модела ни".
Учени изследват как се движат големи скални късове по склонове, като пускат оцветени сфери от хеликоптер в швейцарска планина, съобщи Ройтерс.
Именно сеизмични сензори дадоха информация за срутване в Тибет миналия месец, за което никой не съобщи. Сриналата се в него скална маса е изчислена на 40 милиона кубични метра - достатъчно да запълни 16 000 олимпийски плувни басейна.
Най-голямата от тези "тестови скали" тежи 3200 кг. Макар и спуснати на едно място, всички поемат различен път, предава БТА.
През 2012 г. Кристиан Хюгел от университета в Цюрих и колегите му публикуваха резултатите от изследване, според което има голямо увеличение на значимите срутвания в Алпите и то съвпада със затоплянето след 80-те години на миналия век.
Със затоплянето на високопланинските райони заради промените в климата, замръзналите скали се освобождават и рискът от срутвания нараства в целия свят.
Този вид технология може да помогне да бъдат регистрирани бедствия в Хималаите, където много държави са с малко ресурси за спасителни работи.
През февруари замръзнала скалиста маса се откъсна от хималайски връх, уби 200 души по пътя си и разруши водноелектрическа централа.
Учените нямат много данни за срутванията. Една от причините е, че често те са в отдалечени райони. Нови технологии обаче вече помагат да бъдат регистрирани повече големи срутвания.
От три години екипът от Швейцарския федерален институт за изследване на горите, снеговете и околната среда пуска тежките сфери от различни планини, вече стотици пъти. Така специалистите събират данни за компютърна симулация, която да може да установи къде ще спре скалата с точност до 1 м.
)