Код здраве: Организации искат надпартиен консенсус в здравеопазването

Кой е днешният ни гост накратко:

Ако тази тема ви е била интересна, но и полезна – абонирайте се за „Код здраве“ в
iTunes
Spotify
Google Podcasts
Soundcloud
Overcast
Castbox
Pocket Casts
Както и през RSS

Според проучване на агенция Тренд от август м.г. 63% от българите смятат, че в последните години сектор здравеопазване се развива в негативна посока, а 73% заявяват, че то има нужда от допълнителни инвестиции.

Позицията си „Заедно за повече здраве” изпращат до партиите, за които се смята, че имат шанс да влязат в новия парламент. Каква е обратната връзка от тях научете във видеото!

Деян Денев е директор на ARPharM от октомври 2003 г. Юрист по образование, дипломирал се от Юридическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски”, експерт по фармацевтично законодателство и лекарствена политика. Като директор на асоциацията води активностите на научноизследователската фармацевтична индустрия по ключови въпроси, касаещи лекарствената политика и регулации, интелектуална собственост и развитие на фармацевтичния пазар. Член на Комисията по прозрачност като представител на фармацевтичната индустрия в България от януари 2008 г. до февруари 2013 г.

Близо половината българи посочват, че според тях проблемите в системата се дължат на лош контрол, а според 23% - на недостатъчното финансиране. Освен това 86% от анкетираните смятат, че държавата трябва да отделя повече средства за здравеопазване, които също така трябва да се инвестират по-ефективно. Прост пример към последното е фактът, че доплащането от страна на пациентите у нас е 37% от разходите за лекарства по лекарско предписание срещу 5% в 5-те най-големи държави от ЕС. И докато те отделят по 355 евро за медикаменти след отчитането на ДДС и направените отстъпки, то в България тези средства през 2019 г. са били едва 106 евро. Високото доплащане логично води до влошаване на здравните резултати, като стимулира ниско ниво на придържане към лекарствена терапия.

В отговор на всичко това и още наболели проблеми в сектор здравеопазване Българският лекарски съюз (БЛС), Българският фармацевтичен съюз (БФС) и Асоциацията на научноизследователските производители в България (ARPharM), настояват за постигане на надпартиен консенсус за ускорено развитие на здравеопазването в следващите 5 години. По темата в „Код здраве” с Радина Василева разговаря изпълнителният директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (АРФАРМ) Деян Денев.

Кадровият проблем и концентрацията на по-голямата част от лекари в големите градове на страната, също е проблем, който от „Заедно за повече здраве” повдигат. „Българските лекари трябва да имат по-добро заплащане, както и по-добри условия на работа, тъй като в момента ние ги губим. Също така трябва да се направи кадрова поликита на регионално ниво. Достъпът до първичната медицинска помощ в малките и големите градове е коренно различен”, обобщава г-н Денев.

По думите му българското здравеопазване през последните 20 години бележи развитие по някои основни здравни показатели като продължителност на живота, предотвратима смъртност и тн. Но ако го сравним с това на останалите държави от ЕС, виждаме сериозно изоставане. „За българското здравеопазване е нужно изпреварващо, ускорено развитие, за да наваксваме нивата, които са в останалите държави от ЕС. Основните механизми са два – повече публичен ресурс и по-ефективното му разходване в същото време”, убеден е Деян Денев. Насочване на средствата, които и в момента се харчат, през публични плащания, вместо от джоба на потребителя, би означавало, че системата ще разполага с повече финанси. Г-н Денев даде и пример със здравно неосигурените българи, които към момента са около 800 000 – допълнителен ресурс би могъл да се осигури именно от тях, ако те бъдат адекватно мотивирани да си плащат осигуровките, а не да плащат от джоба си за всяко едно посещение при медицинско лице.