Поискаха забрана на музиката на Бетовен, била расистка и сексистка

Двойката обвинява музиката на Бетовен за това, което те смятат за задушаваща елитарна класическа култура, която укрепва управлението на белите мъже и потиска гласовете на жените, чернокожите и общността на сексуално различните.

Джонатан Тобин в статия в "Ню Йрок пост" прогнозира, че войната срещу западната цивилизация няма да остави нищо свещено непокътнато. Ако Бетовен може да бъде отменен, нищо не е безопасно, посочва Тобин.

"Одата на радостта" от финала на неговата Девета симфония остава окончателният химн на всеобщото братство. Неслучайно началните бележки на неговата Пета симфония – чийто ритмичен модел дублира нотацията на Морзовата азбука за буквата "V", както в "V за победа“ – са били използвани от Би Би Си за предавания в окупирана Европа по време на Втората световна война.

Нейт Слоун и Чарли Хардинг - звезди на подкаста "Switched on Pop“, продуциран съвместно с Нюйоркската филхармония твърдят, че музиката на Бетовен не дава свобода на гласовете на жените, угнетява чернокожите и общността на сексуално различните. Затова според тях е време големият композитор да бъде отменен. Това трябва да бъде сигнал за събуждане за музикалния свят и дори за тези, които не са класически фенове.

Ако публиката все още предпочита Бетовен, това не е защото прегръща символ на върховенството на бялото. Те искат повече Бетовен и другите велики бели европейски композитори, като Брамс и Малер, които последваха стъпките му, защото го обичат. Всъщност, без тези бели безсмъртни мъже, оркестри като Ню Йоркската филхармония, които се бореха още преди спирането заради COVID-19, щяха да имат още повече проблеми при запълването на местата в залата, отбелязва Джонатан Тобин.

Творчеството на Бетовен е не само в основата на стандартния репертоар на класическата музика, някои от най-знаменитите му творби са станали част от популярната култура. Техните мелодии са разпознаваеми дори за онези, които никога не са чували оркестров концерт, посочва в статията си Джонатан Тобин. През последните 200 години композициите на Бетовен са символи на борбата за свобода срещу тиранията.

Това не е първата подобна атака срещу Бетовен. През 80-те години музикологът Сюзън Макклари предизвика раздвижване със странно твърдение, което анализира Деветата симфония на великия композитор като "яростта“ на импотентен изнасилвач. Но докато сериозните мислители отхвърлиха Макклари, през 2020-та този вид заблудено ляво мислене се превърна в основна тенденци, посочва авторът на статията и припомня месеците на улични протести на движението Black Lives Matter (Животът на чернокожите е от значение), чиито привърженици се опитват да заглушат всеки, който се противопоставя на левите разкази за "расизма", предава "Dnews".