“Аз, като възпитаник на Софийския университет, няма как да не се радвам, че той е традиционно на първо място. Това, което ми липсва, по-скоро е добрата реализация на хората с чисто хуманитарно образование. Имаме нужда и от мислители и хуманитаристи и хора с класическо образование, които да мислят широко и извън границите, които задава една чисто техническа дисциплина.“
Дефицитите
Критерии, оценяващи реализацията на завършващите
Любопитното тази година
Отличени висши училища
Отличниците в българската университетска рейтингова система ще бъдат наградени на церемония. В България класацията на университетите е сравнително ново явление, съществува от около 15 години.
Ползите от рейтинговата система
В “Нашият ден“ Доц. Мария Фъртунова, помощник-ректор във Военна академия “Г.С. Раковски“, участва с коментар. Тя е и първи ръководител на официалния проект на МОН за рейтингова система на висшите училища в страната.
Военната академия е на първо място в класацията по направление “военно дело“ и на второ място по направление “национална сигурност и отбрана“ в страната ни.
Критериите
“Военна академия традиционно, няколко поредни години, държи първенството на професионално направление „военно дело“. Нещо изключително престижно за академията, тъй като в това професионално направление се обучават български офицери в три специалности, които водят до упражняване на регулирана професия. Което, от друга страна, означава, че има специални изисквания, които гарантират качеството на обучението и изискванията в него са изключително високи.“
“Всичко започна с това, че в началото на този век вече се виждаше ясна криза във висшето образование в България. Започна да се влиза с тройки в специалности, които бяха желани до този момент. Хората нямаха реализация. Масово беше човек, завършил психология, да продава в магазинче или да е касиер. Това ни подсети, че българското висше образование не е систематизирано. Ако един млад човек иска да избере успешна кариера, той няма критерий, на който да се основе. Заради това направихме тази рейтингова система.“
“Основните критерии до ден-днешен са едни и същи. Развитието на наука, успеваемост на възпитаниците. Като под успеваемост се разбира не просто да си завършил този факултет, а да работиш по специалността. Нуждата от такива кадри. Практична насоченост на обучението. Те са адски много критерии вече към днешна дата.
“Основните критерии, които оценяват реализацията на пазара на труда в годините от 2010-а до днес, претърпяха промяна. Днес имаме критерии, които са по-нови, по-съвършени и отразяват по-пълно тази реализация. Отчита се безработицата сред завършилите висше образование. Отчитат се приложението на придобитото висше образование и реализацията, осигурителният доход на завършилите, приносът към осигурителната система; Регионалната реализация, тъй като в хода на изпълнение на рейтинговата система се оказаха показатели, различни за различните региони; Безработицата сред завършилите спрямо средната за региона.“
“Основният дефицит, върху който се фокусирахме беше, липсата на пряка връзка между бизнес и образование. И той личи не само във висшето, но и в средното образование. Бизнес организации пробваха да направят своя рейтингова система. Тя страдаше от основния дефицит, че не можеше да оцени успеваемостта примерно на възпитаниците на военните училища. Също и на хората, които учат хуманитарни специалности, защото в крайна сметка едно общество, което е съставено само от инженери и няма философи, трудно може да прогресира.“
“От няколко години насам се забелязва увеличен интерес към техническите специалности. Увеличената успеваемост на специалистите от технически специалности, като под технически специалности включвам целия диапазон от чиста математика до всякакъв вид химия и технологии. Но това в крайна сметка е резултат по-скоро от търсенето на пазара, отколкото целенасочена политика.“
“Тазгодишната рейтингова система е десето юбилейно издание. И в юбилейното издание Военна академия държи първенството в направление „военно дело“, това е още един повод за празник. За последните 20 години в системата на висшите училища в България може би това е най-същественото явление, което се е случило. Защото основната цел на проекта беше поставена като повишаване качеството на висшето образование и съвместимостта му с европейските системи за висше образование.“
“Това създаде възможност за информиран избор на висше училище. Тази система показа разпространението на институциите за висше образование според тяхната различна мисия и според различните им профили. Тя разширява прозрачността на системата за висше образование.“
От 2010 г. Министерството на образованието припозна тази система, оценката вече не се извършва от нас. Ние сме официален медиен партньор на рейтинга и всъщност всяка година в края, само във в. “24 часа“, може да бъде открито пълното издание на рейтинга."
Повече за инициативата, която провокира истинското състезание между българските висши училища, разказва в “Нашият ден“ по БНР Виктор Иванов, старши репортер вътрешна информация във в. “24 часа“. Той ще бъде и водещ на официалната церемония за награждаването на отличените университети.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)