„Шегата“ му е била предвидена за новоприетите студенти по право. За да се посмеят заедно, той измислил някакъв каламбур, който включвал – по някаква причина – здравината на прозорците. За да я демонстрира, се хвърлил към големия прозорец. Оказало се, че прозорците не са чак толкова нечупливи.
***
Чували ли сте за Наградите „Дарвин“? Не?
2001 г, Оксфорд, Англия.
2019 г., 28 ноември, Мейн, САЩ, 65-годишният Роналд Сир, град Ван Бюрен:
Друг учен, но не особено блестящ с познания в други области, е уважаваният адвокат от Торонто Гари Хой, който решил да демонстрира здравината на нечупливите прозорци в университета.
Има и един случай на автокастрация на човек, който решил, че е добра идея да изстреля фойерверки, използвайки за площадка за изстрелването… ректума си…
Мога да продължавам така дълго, но нека в името на това, че е петък и че е рожденият ден на Дарвин, да се съсредоточим в нещо друго, което е по-… е, „забавно“ не е много подходяща дума. Вие си изберете дума.
На сайта на наградите пише: „Наградите „Дарвин“ приветстват и отбелязват подобряването на човешкия геном, отдавайки почит на онези, които инцидентно се самопремахват от него по невероятен начин!“
Наградите „Дарвин“ например, са характерни с един много важен отличителен белег, а именно „класически пример за сбъркани приоритети“.
Не всички носители на непрестижната награда са необразовани и очаквано глупави обаче. Но се оказва, че има разлика между „образован“ и „умен“.
Но ето ви един двоен, може би троен пример: двама души вземат едновременно грешно решение, докато правят опит за възпроизвеждане.
Via Dutra е магистрала с тежко натоварен трафик. Много тежко. Освен това в Бразилия се случва често (както и в България преди по-често се случваше) камиони да карат в аварийната лента.
Бразилия, 2010 г., магистрала Via Dutra.
Двама младежи се… хм… усамотили с цел „среща“, в шест часа рано сутринта, но така бързали, че не отбили, не слезли от магистралата, а се награбили там – насред аварийната лента.
За щастие, няма пострадали минувачи.
Забавен, спор няма. С много дълбоки смисъл и послание. Но много повече ми привлича вниманието коментар: „Хора, гейско ли е сега да преживееш автомобилна катастрофа?“
И се случило… огромен товарен камион ги помел. И двамата са умрели на място.
И така – едно нещо води до друго и ето ме – сещам се за едни награди.
Като по анимационните филмчета за Бъгз Бъни или пък тези за Том и Джери, мистър Сир си е направил капан от въже и пушка. Веки, който отвори вратата, да дръпне въжето, вързано за пушката, насочена към вратата. Схващате идеята.
На Деня на Благодарността Роналд Сир отворил вратата на дома си в Мейн, където преди това инсталирал направи-си-сам капани, с които да „пази семейните ценности“, докато го няма в къщата.
Оказва се, че не мускулите, масата, силата или комбинацията от тях е номер едно за оцеляването на видовете, а умението да се приспособява и оцелява. Силата на ума, с други думи.
Откакто постъпил на работа в лабораторията към центъра, колегите му забелязали, че етанолът (спиртът) взел сериозно да намалява и му обърнали внимание на лошия му навик.
Последните му „успокояващи“ колегите му думи, преди да започне да се налива с метанол, по ирония, били: „Хайде, време е да разберем аз истински учен ли съм или не съм“.
Руският професор Александър Жанков работел в Центъра по екология и хидрология на Оксфорд, където обичал да шашка колегите си с умението да пие чист спирт.
След тази кратка подборка от Дарвинови награди, да кажем „Честит рожден ден, господин Дарвин!“
Той им отговорил, че да се пие спирт е нещо нормално в Русия и въобще да не се притесняват. И продължил да си посръбва от време на време на работа.
Точно ето тази награда вече съм споменавал, но ще повторя, защото си заслужава от гледна точка на поетичната символика, която се отнася за всичко, за което се опитвам да предупреждавам хората…
Наградите „Дарвин“
Надявам се, сте запознати с „оцеляването на видовете“ и оцеляването на най-пригодните.
Ако вярваш, че използването на предпазни средства те прави по-малко мъж, може би… генетичният фонд няма нужда от теб? Ако смяташ, че да гласуваш за агресивни политици е „мъжкарско“ и имаш нужда от това, въпреки че разказваш играта на родина, може би… нали!
Ако смяташ, че ограничаването на правата на другите ще повиши твоите права, съответно избираш на власт някой, само защото ти е обещал да ограничи правата на някакви хора, а накрая завършваш с това той да ограничи твоите права и да ти окраде парите от джоба…
Та, попадам на един от „ония“ постовете в социалната среда, наречена социални медии (или както аз ги наричам: „социален експеримент“). Много познат стикер “No AIR-bags, we die like men“ или с други думи: „Няма еърбег, ние мрем като мъже“.
Аз обаче трябва и да отбележа още нещо – че поведението на някои хора в последно време кара дори мен да се съмнявам в Еволюцията. Особено наблюдавайки политическите спорове в България, си мисля, че не е възможно някои от тези хора, говорещи тези неща, да са плод на Еволюцията… Даже ми е странно, че са доживели да бъдат възрастни хора, а не са се задавили с пастел или не са се обесили на връзките си за обувки в детската градина. Явно естественият подбор не е толкова „естествен“. Или природата има чувство за хумор.
Взел Райда и започнал да пръска вътре в прахосмукачката. Това, което не е съобразил обаче е, че прахосмукачката генерира силна топлина при работа. А аерозолът е силно запалим. Последвала експлозия, която обгорила лицето на Джеймс. Но и също така отворила прахосмукачката. Оцелелите след взрива оси били достатъчно много и достатъчно ядосани, за да нажилят Джеймс до смърт.
Геолог, за когото е отбелязано, че ще запазят истинската му самоличност в тайна, и неречен условно „Джеймс“, е работел в лабораторията си, когато бил обезпокоен от гнездо на оси. Доста неразумно, решил да се отърве от насекомите, като ги събере с мощна прахосмукачка, модел Dirt Devil. Когато всички оси вече били вътре, Джеймс се оказал в безизходица, защото нямало как да ги убие, без да отвори прахосмукачката, тоест – да ги освободи. Тогава му хрумнала „гениалната“ идея да ги напръска с Райд, докато са още вътре.
За съжаление обаче Жанков е бил и късоглед. А в лабораторията, освен етанол, имало и метанол, който е пет пъти по-отровен. Само че е и пет пъти по-слаб от спирта, тоест предизвиква пет пъти по-слабо опияняване. И Жанков си е сръбнал здраво от него. Животът му е гаснал дълго време, докато е бил закачен на живото-поддържащи машини.
Приемам го за шега (Боже, дано, дано, дано да е шега!) и с усмивка продължавам нататък. Но една мисъл ме човърка, а именно: „Има един човек, който е щял да оцени по достойнство подобно нещо. Дарвин“. И докато ме забавлява тази мисъл, се сещам още нещо: „Я, чакай малко! Дарвин има рожден ден точно ДНЕС!“ О, това не е напразно съвпадение. Не може да е!
Та, Наградите „Дарвин“ не са истински награди, разбира се, най-малкото защото получилите ги няма как да си ги вземат, защото са мъртви. Те са „награди“ за най-нелепа смърт и се присъждат за хора, които са умрели от последствието на самопричинена глупост. Нелепа глупост, която е отървала човешкия генетичен фонд от тези му представители. Има и една награда за най-нелепо самокастриране – същите правила, същият дълбок смисъл: спасението на генофонда.
Това, според разследващите, разпитали близките, му било хрумване, дошло от детството, когато баща му извадил зъба му, като го вързал за вратата и я тръшнал. Така г-н Роналд Сир реши да имитира идеята, като върже дръжката на вратата за пушка. За която забравил. И се застрелял.
)
&format=webp)
,fit(1280:721)&format=webp)
,fit(1280:721)&format=webp)
,fit(1280:721)&format=webp)
,fit(1280:721)&format=webp)
,fit(1280:721)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)