Конфликтът в Украйна често е сравняван с Първата световна война заради бруталните пехотни щурмове и огромните загуби. Въпреки това, доскоро идеята, че той може да надмине по който и да е показател толкова дълъг и кръвопролитен конфликт, изглеждаше немислима. Френските войници тогава са се надявали, че това ще бъде „последната от последните войни“.
Точно това се случи в четвъртък. Войната в Украйна, която продължава вече 1569 дни – повече от четири години и три месеца – надмина по продължителност Първата световна война, пише The New York Times.
Паралелите със световните войни имат своите граници
„В много отношения тази война в Украйна е тази, която най-много напомня на Първата световна“, казва Мишел Гоя, бивш френски полковник и военен историк.
От окопите до ерата на дроновете
По-късно в Украйна тази сметка се променя с появата на нов клас оръжия – дроновете. Отворените мрежи от окопи стават опасни: дроновете наблюдават бойното поле денонощно и нанасят удари с по-голяма точност от артилерийските снаряди.
Оцеляването днес зависи от други фактори
„В тези условия тези, които умеят да копаят, живеят по-дълго и са в по-голяма безопасност“, казва украинският войник с позивна „Франция“.
С доминацията на дроновете на бойното поле, окопните мрежи в стил Първа световна война с тясна „ничия земя“ отстъпват място на широка бойна зона, осеяна с блиндажи. В тази „зона на поразяване“ всяко движение се засича незабавно от дронове.
Масираните пехотни атаки, характерни за войните отпреди век, станаха практически невъзможни заради постоянното наблюдение на дронове. Те бяха заменени от щурмове, извършвани от един или двама бойци.
Мащабът на разрушенията изглежда поразително сходен
На украинските командни пунктове близо до фронта, кадри на живо от разузнавателни дронове показват картини, напомнящи за бойните полета от Първата световна война: разцепени дървета, разрушени къщи и полета, осеяни с кратери от снаряди.
Боевете в Украйна са толкова изтощителни, че руското настъпление понякога напредва по-бавно, отколкото в някои от най-продължителните битки от Първата световна война.
Въпросът е дали една от страните ще успее да преодолее позиционната безизходица
„Това е Първата световна война, но с дронове“, казва историкът Грицак.
Когато руският президент Владимир Путин изпрати войски в Украйна през февруари 2022 г., той очакваше страната да падне за броени дни. След като Украйна отблъсна руснаците и конфликтът премина във война на изтощение, дори мнозина от воюващите не са си представяли, че ще продължи толкова дълго.
„Мислех си, може би две-три години, и политиците ще намерят някакъв консенсус“, казва украински войник, който от съображения за сигурност назовава само позивната си – „Франция“, в знак на почит към годините си служба във Френския чуждестранен легион. Но войната не спира и на фона на блокираните мирни преговори краят ѝ не се вижда, отбелязва изданието.
Проучванията показват, че около половината украинци смятат, че тя няма да приключи преди следващата година. Това би я доближило до друг исторически маркер – продължителността на Втората световна война, която трае шест години. Мнозина украинци обаче биха казали, че настоящата война всъщност е започнала през 2014 г., когато руските войски окупираха Крим.
Глобалният мащаб на тези конфликти, с множеството театри на военни действия и армии, прави сравненията по загуби и огнева мощ доста условни. Освен това Украйна като държава не е съществувала по време на Първата световна война. Въпреки това, войната в Украйна, подобно на Първата световна, вероятно ще се нареди сред най-значимите конфликти в съвременната европейска история, смята украинският историк Ярослав Грицак.
И двете войни променят геополитиката на Европа, прекроявайки военни съюзи и провокирайки невиждано от десетилетия увеличаване на разходите за отбрана. Военни анализатори също така отбелязват, че и двата конфликта променят характера на войната чрез въвеждането на нови технологии – преди сто години това са били самолетите и танковете, а днес – дроновете във въздуха, по море и на сушата. И в двата случая технологичният напредък само прави войната по-жестока за хората.
Сравнението започва с началния етап на двете войни. През 1914 г. германците предприемат светкавично настъпление към Париж с надеждата за бърза победа. Руските сили преследват същата цел, когато се устремяват към Киев през 2022 г. И в двата случая настъпващите се доближават до целта си, но в крайна сметка са отблъснати.
С времето и двете войни преминават в предимно позиционни боеве по почти замръзнала фронтова линия. Когато в края на 2022 г. войниците на украинското бойно поле се окопават в траншеи и бункери, историците нарекоха това завръщане към окопната война в духа на Първата световна.
Картините от окопите в Източна Украйна поразително напомняха тези от Северна Франция преди повече от сто години. Украинските и руските войски често са били разделени само от няколкостотин метра – понякога достатъчно близо, за да се виждат. Щурмовете започвали с артилерийски обстрел, за да притиснат противника към земята, последван от атаки на пехотни групи срещу вражеските окопи.
„Като цяло, когато фронтът замре, се връщате към Първата световна война“, казва Гоя. И в двата случая, добавя той, именно интензивността на огъня – преди всичко артилерийския – принуждава армиите да се окопават. „Заравяш се в земята, за да оцелееш“, обяснява той.
То зависи от това колко дълбоко и незабележимо си се укрил. Вместо разклонени окопни системи, войските се крият в блиндажи за по няколко души. Тези укрития са достатъчно малки, за да бъдат трудни за забелязване от въздуха, и достатъчно дълбоки, за да издържат на удар. Един войник често копае позиция, малко по-голяма от единичен окоп.
Танковете, използвани за първи път през 1916 г., оставаха страховито оръжие в началните години на войната в Украйна. Днес обаче те се използват рядко – заради размерите си се превръщат в лесна мишена за дронове, въпреки че част от машините са оборудвани със защитни метални клетки, известни като „мангали“.
Сравняването на загубите е трудно поради огромната разлика в мащабите на двете войни. Преди сто години милиони войници са се сражавали на множество фронтове в цяла Европа. Днес числеността на ангажираните сили се изчислява в стотици хиляди. В Първата световна война загиват между девет и единадесет милиона военнослужещи, докато в Украйна до момента жертвите са около половин милион, твърдят журналисти.
Въпреки това военни анализатори и официални лица – включително адмирал Пиер Вандие, върховен главнокомандващ на съюзническите сили на НАТО по трансформацията – твърдят, че дроновете са направили украинското бойно поле смъртоносно на ниво, сравнимо с Първата световна война. Адмирал Вандие прави това сравнение след учебно пътуване до Украйна тази пролет.
Например, руската офанзива към Покровск е напредвала средно с около 70 метра на ден – по-бавно, отколкото в кръвопролитната битка при Сома. До този извод стигат анализатори от Центъра за стратегически и международни изследвания, базиран във Вашингтон.
В Първата световна война съюзниците побеждават, като комбинират икономически натиск върху Германия чрез строга морска блокада с военен натиск чрез непрестанни офанзиви. В стратегията на Украйна за прекратяване на войната се наблюдават известни прилики с този подход.
Ударите с дронове по петролната инфраструктура на Русия – основата на нейната икономика – имат за цел да подкопаят способността на Москва да финансира войната. Киев не разполага с достатъчно човешки ресурси за офанзиви в духа на Първата световна, но е наситил бойното поле с малки ударни дронове с надеждата да нанесе невъзстановими загуби на руската армия.
,fit(1280:720))
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)