Икономист: Жертвите на комунизма са жертви на погрешните му идеи за човека и обществото

Жертвите на комунизма са жертви на погрешните му идеи за човека и обществото.

Не осъзнаем ли концептуалните грешки на тоталитарните обществено-икономически системи, няма как да продължим напред.

Това пише на личната си страница във Фейсбук журналистът и икономист Кузман Илиев по повод днешния ден, в който отдаваме почит на жертвите на комунизма. Ето какво още споделя той:

Логическа е невъзможността на социалистическото стопанство да работи без цени на факторите за производство. Респективно, невъзможно е да се използват оскъдните машини, земя и труд ефективно и ефикасно, за да има масово икономическо благоденствие и просперитет. Резултатът: дефицити и излишъци на базови стоки, технологичен и научен застой, политизиране на цели клонове от знанието, а оттам и цивилизационно изоставане.

Марксистката версия на социализма не е единствената, просто е най-разпространената - тя освен опит за “научност”, дава и силна емоционална примамка за приобщаване на масите. Лошите експлоататори ще бъдат избити, на тяхно място ще изгрее “новият социалистически човек” и равенството. Държавата в един момент ще изчезне и няма да има нужда от частна собственост. Разбира се, изчезне ли държавата, то изчезва структурата, налагаща силата. А без наличието на пазарни отношения и защита на собствеността няма кой да насочва оскъдните фактори на производството за това какво и как да се произвежда изобщо... И би настанал хаос. Ето защо не просто държавата не изчезва - тя обхваща целия стопански, социален и културен живот. И проектира на всички нива повелите на партията, стояща на върха на властовата пирамида. Равенството не просто не побеждава, а напротив - оформят се железен олигархичен елит и номенклатура, пред които обикновените хора са със статут на мравки.

Оттам насетне страната ни е окончателно разделена. На 9-ти септември 1944г. под дулата на танковете на Съветската армия следва нов преврат, а властта попада в ръцете на Отечествния фронт, като постепенно комунистите слагат ръка върху нея на окончателно. Следва “Народен съд”, чистки, смърт, трудови лагери за дисиденти, реваншизъм и изстъпления от невиждан порядък, които маркират хода на обществено-икономическите отношения в страната ни.