"Републиканци за България" с изявление по повод Деня на почит към жертвите на комунизма

Днес почитаме жертвите на комунизма избити от Народния съд. Навършват се 76 години от един от най-кървавите дни на този период от историята ни. Това се казва в позиция на ПП „Републиканци за България“.

В Деня на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим от Републиканци за България призоваваме всички сънародници да сведем главa в знак на всеобщо възпоменание. На този ден се прекланяме не само пред безследно изчезналите, убитите без съд и присъда и разстреляните от т.нар. Народен съд, не само пред жертвите на всички други репресивни деяния на тоталитарната власт в България, но и на всички техни близки роднини и потомци, заклеймени като „враг на народа“ или „врагове на народа‘‘.

В нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 година Народният съд осъжда на смърт 2730 души - от тях трима регенти, 22-ма министри от кабинетите на Богдан Филов и Добри Божилов, както и четирима от кабинета на Иван Багрянов, 67 депутати, 47 генерали, полковници, банкери и др. Присъдите са изпълнени на същия ден.

Една от основните цели на Републиканци за България е защита на основните демократични ценности. Смятаме, че тези ценности не могат да изграждат едно съвременно общество, ако то безпристрастно не е прочело уроците от своето близко минало. Ето защо, от Републиканци за България настояваме за окончателно завършване на декомунизацията на българското общество, чрез демонтиране на последните паметници и символи на тоталитаризма у нас, чрез преосмисляне на най-новата ни история посредством учредяването на специален Институт на националната памет и не на последно място – чрез тотална лустрация по всички етажи на държавните и обществени институции. Не може да се надяваме на окончателна раздяла с миналото, докато на ръководни постове в различни обществени сфери у нас все още има бивши агенти на Държавна сигурност, които продължават да съсипват човешки съдби.

За съжаление тези пропуски, въпреки усилията на част от съвременния политически елит, все още зеят като рана в националната памет. Тази рана не успяха да излекуват дори учебниците по история за българските училища, които ако не цялата истина, поне трябваше да дадат друга гледна точка за събитията преди и след 9 септември 1944 г. у младите поколения.

Новата българска история се твори всеки ден, но въпреки това остават теми, които продължават да са под булото на публичното мълчание. Новата българска история в последните години преди 9 септември 1944-та, както и след това, все още очаква своето преосмисляне; огромни бели полета в нея се нуждаят от попълване с фактология и безпристрастен анализ. Тридесет и една години след Прехода към демокрация ние все още не сме наясно с реалните измерения и същност на партизанското движение у нас, с колизиите на българското общество в периода на Втората световна война и с размера на терора след Деветосептемврийския преврат. Все още част от масовите гробове остават неразкрити, все още паметниците на палачите заличават паметта към жертвите.

Членовете и симпатизантите на Републиканци за България осъзнават колко значимо и отговорно е всяко едно политическо решение и приканват останалите политически субекти не само формално да възпоменават тази дата, но и истински и дълбоко да осъзнаят тежките поуки, оставени от комунистическия режим, да ги вложат в своите бъдещи политически решения.