* Глобалното затопляне играе в полза на китайския износ към Европа, тъй като с всяка изминала година карго плаването през Северно море става все по-възможно поради отдръпването (топенето) на ледовете. Избирайки този маршрут, китайските стоки ще достигат Западна Европа приблизително две седмици по-бързо, спестявайки около 8,000 км.
Автор: Симеон Иванов
Геополитиката не играе в полза на Китай
Какво следва?
Кой иска да подражава на Китай?
Политико-икономическият модел на Китай
Например САЩ в образа на идеал на либералната демокрация и страна, налагаща най-новите тенденции в редица сфери, е пример за влиянието на меката сила в западния свят. Ватикана и влиянието на римокатолическата църква е друг пример.
Тези дефицити са политико-икономическият модел на Китай, непривлекателността на китайския режим и географският капан, в който Китай се намира, както и геополитическите последици от това.
Завършил политически науки и социология във Франкфурт на Майн, Германия и международна политика в Лайден, Нидерландия. Работил като научен сътрудник във Франкфуртския и Глазгоуския университет в сферата на сравнителната политология и като международен наблюдател на избори. Понастоящем работи като политически анализатор и коментатор за медийна платформа.
Растящата китайска мощ продължава да бъде една от най-коментираните теми по света. Особено актуална е и в момента, тъй като според данните за изминалата година китайската икономика е единствената сред големите, която бележи ръст, а чуждестранните инвестиции в Китай задминават тези в САЩ. Според някои прогнози до края на десетилетието Китай официално ще се превърне в най-голямата икономика в световен план. В много отношения Китай вече е първенец. Цифрите обикновено не лъжат, макар сред някои икономисти да има сериозни съмнения относно манипулация на данните, изнасяни от китайското правителство.
В случая на Китай основният политически инструмент за преследване на цели в международен план остава използването на огромните капиталови средства, с които държавата разполага, които пък са под прекия контрол на комунистическата партия. За държавите партньори на Китай основната мотивация за сътрудничество е чисто финансова, което разбира се, далеч не е за подценяване, но не би могло да компенсира неатрактивността на китайския държавен модел. Още един аспект, който в дългосрочна перспектива не би бил устойчив.
Все пак европейските компании продължават да инвестират в китайската икономика, което е закономерен резултат с оглед на това, че бизнесът винаги търси най-изгодните решения. Същевременно китайската собственост и участие в множество западни корпорации дава на Пекин лостове за влияние над ЕС и САЩ. Въпреки това и тази тенденция вероятно ще се обърне с времето. Първите дни на корона кризата и липсата на предпазни средства ясно илюстрираха зависимостта на Запада от Китай. Същевременно агресивните действия на китайската комунистическа партия и в международен и във вътрешен план вече правят инвестирането в китайската икономика по-рисково. Китай ще остане лидер в множество икономически сфери, но не би могъл да постигне световна хегемония.
Географските проблеми на Китай се задълбочават от зависимостта на китайската икономика от морската търговия и протоците в Индийския океан и по-конкретно от протока Малака. Китай компенсира това чрез икономически коридори през Пакистан, както и свръх амбициозния и мащабен проект „Един път, един пояс“ (One Belt One Road), а за в бъдеще ще може да се възползва и от „Полярния път на коприната“*. Въпреки това, зависимостта от коридорите на импорт и експорт през Индийския океан остава, а в случай, че свободата на корабоплаване там бъде застрашена, Китай ще бъде неимоверно дестабилизиран.
Добър пример за икономически бум под тоталитарно управлявани политически институции е Съветският съюз между 1920г. и 1970г. Основата разлика е, че китайският държавен строй е в пъти по-капиталистически настроен от съветския. Същевременно Китай е вече дълбоко интегриран в глобалната икономика, a Западът е силно зависим от Китай. Въпреки това рано или късно ефективността на китайската икономика следва да бъде притъпена. Доказателство за тази хипотеза е икономическата история на редица цивилизации, империи и държави, които поради нежеланието или невъзможността си да се реформират и да либерализират икономиките си са се провалили в дългосрочното си развитие.
Китай е изправен и пред още едно значимо предизвикателство в регионален план. Възходът на Индия, която според тенденцията до 2030г. ще стане най-населената държава в света, а през последните години е от най-бързо растящите икономики. Отношенията между Китай и Индия са меко казано обтегнати, тъй като двете страни предявяват взаимно претенции спрямо територии по продължението на дългата близо 3,500 км граница между тях.
Китай е изправен пред решаването на редица регионални проблеми. Сами по себе си те съдържат потенциала да дестабилизират страната. Без установяване на трайна хегемония и мир в собствения си регион никоя суперсила не би могла да предявява претенции за световна хегемония. С други думи, за разлика от САЩ например, Китай е в плен на географията.
Китай неизменно ще бъде значим фактор и икономически гигант, но всички предпоставки сочат към това, че китайският устрем ще се забави и стагнира в даден момент, както и че постигане на световна хегемония от страна на Пекин не изглежда възможно. Не на последно място, Западът, в частност САЩ, все още управляват основните механизми на глобалната икономика и международните организации, а чрез това, може да се каже, че все още залагат „правилата на играта“.
Ключът към пречупване на цикъла е промяна на политическите институции, които след това да реформират икономическите такива. Това обаче не е в интерес на управляващите елити. Трансформация би могла да се случи под извънреден обществен натиск, но имайки предвид контрола на китайското правителство над населението, това не изглежда възможен вариант в Китай.
Най-значимият фактор, който предполага, че китайският устрем не може да бъде устойчив в дългосрочна перспектива и в даден момент ще стагнира, е политико-икономическия модел на страната. В основата на икономическия просперитет и неговата устойчивост във времето стои характеристиката на политическите и икономическите институции (според методологията на Робинсън и Ачемоглу).
Не на последно място, макар невероятния пробив на Китай в някои сектори, например в технологичния, страната все още се нуждае от западни иновации и ноу-хау (know-how) в редица браншове. Неслучайно през последните години темата за кражба на интелектуална собственост и технологии от страна на Китай нашумя. Само по себе си това е пряко последствие от политико-икономическия строй, който води именно до липсата на цялостна икономическа иновативност.
С други думи, в политически аспект Китай е лишен от т. нар. „мека сила“. Този тип сила представлява всички нематериални методи за преследването на политически цели и налагането на воля. Това е нивото на атрактивност на идеите, ценностите и културата на дадена държава или организация. Меката сила е начин да накараш другите участници доброволно да действат в твоя изгода на база симпатии и сходства вместо методите на твърдата сила – принуда посредством военен, финансов или политически натиск.
Сблъсъците между двете държави в Хималаите от лятото на 2020г. само потвърждават потенциала за ескалация. Когато прибавим конфликта между Индия и Пакистан, както и китайско-пакистанския съюз, се оформя триъгълник на нестабилност между три ядрени сили с изключителен демографски потенциал. И при трите държави наблюдаваме усилено изграждане на военните способности, както и националистически тенденции, особено силно изразени в Индия под управлението на крайно дясното правителство на Нарендра Моди.
Според някои експерти през 1970-те администрацията на Никсън, начело с гения на геостратегическата мисъл Хенри Кисинджър, са започнали сътрудничество с Китай с идеята да изградят контратежест на Съветския съюз. По абсолютно същия начин можем да очакваме усилена подкрепа за издигането на Индия като контратежест и пряк конкурент на Китай в непосредствена близост. Само по себе си, освен предпоставка за сериозно напрежение в региона, това би бил и умел начин китайският възход да бъде забавен.
Така се оформят т. нар. екстрактни или изсмукващи икономики. Китайската икономика например е доминирана от огромни държавни предприятия, които се ръководят или от партийни членове, или от роднини на влиятелни функционери. Основният проблем на този тип икономики е, че са неиновативни и трудно приспособими към нови реалности, тъй като не поощряват икономическата свобода и конкуренцията или ако го правят, то е под строг държавен контрол. Но пък това далеч не означава, че екстрактните икономики не могат да растат с невероятни темпове. Напротив. Това, което не умеят, е да бъдат устойчиви в дългосрочна перспектива.
Геополитически погледнато, Китай се намират в своеобразен обръч, с други думи е заграден от враждебно настроени страни и съюзници на Запада. Това се отнася за останалите влиятелни държави около китайските граници – Индия, Япония, Южна Корея и Тайван. В допълнение, макар икономическата зависимост на страните в Югоизточна Азия от Пекин, анти-китайските настроения там растат пропорционално с китайския прогрес, допълнително подкладени и от настъпателните действия на Пекин в Южнокитайско море.
Изправени пред тези тенденции, основният въпрос е ще станем ли свидетели в следващите десетилетия на нов световен ред, продиктуван от Пекин? Тъй като икономическата сила предопределя цялостното влияние на една държава, много експерти смятат, че китайската хегемония е неизбежна с оглед на процесите. Въпреки това, Китай страда от системни, ключови дефицити, които e почти невъзможно да бъдат променени, а тяхното наличие предполага, че Китай няма да успее да играе ролята на суперсила, налагаща посоката на развитие на света.
Не просто няма развити страни, които да искат да подражават на китайския модел, но и през последните години до нас достигат все повече примери за жестокостта на управляващата комунистическа партия. Фашистки практики като концентрационни лагери за инакомислещи и мюсюлмани, абсолютна цензура, потискането на основни свободи, а наскоро дори изчезването на влиятелни фигури от бизнеса, както и система за социален рейтинг – красноречиви примери за това, че моделът, който Китай предлага, е абсолютно неприемлив за западния свят.
При Китай става дума за тоталитарен строй и характерните за него политически институции, работещи в полза на тясно малцинство китайци близки до и членове на комунистическата партия. Логично такъв тип политически институции създават икономически институции, които, дори да допринасят за покачването на благосъстоянието на обществото, целят на първо място да запазят властта на елита. Същевременно двата типа институции взаимно се подсилват.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)