И така, растеж има само при растящи спестявания и инвестиции в машини и техника, подобряващи производителността ни. Всичко друго е безогледно пилеене по политическа целесъобразност, ляв популизъм и слаба икономическа теория.
Ето защо помпането на дефицити и раздаването на пари на калпак от държавата, няма как да сработи без отварянето на икономиката, която да работи и произвежда. Единственият ефект е трайно обедняване и опасно задлъжняване.
И, не, в момента не харчим “от бъдещето” - съвсем от настоящето “спестяванията”, нужни за растеж на частния сектор, са пренасочвани към публичния сектор и са си чиста проба “държавно потребление” по политическо усмотрение.
Рецепти за икономически растеж в момента бол. Включително от инстанции като МВФ, партии, икономисти и жадни за власт демагози. Това написа във Фейсбук икономистът Кузман Илиев.
Адвокатите на стимулирането на “търсенето“ не разбират, че “търсиш”, само когато “предлагаш” нещо качествено като продукт, срещу който генерираш доход. И с този доход всъщност “търсиш” впоследствие стоки и услуги от другите - точно в тази логическа последователност.
Нужно е, казват ни, държавата да тегли дълг и да харчи, за да ни изведе от кризата. Макар да има заложени 5 млдр. лв. дефицит от българското правителство за следващата година - едва ли не то харчи “малко” и трябва да увеличи “солидарността си” много повече, като задлъжнее още и надуе разходите.
Растежът в реалността идва само когато инвестициите - и вътрешни, и външни - тръгнат нагоре. Само инвестициите увеличават производителността. А те зависят както от темпа на формиране на спестявания, които в момента се топят именно в потребление, така и от усещането за прогнозируемост и защита на собствеността като предпоставка за правене на бизнес.
Увеличените разходи статистически действително ще увеличат БВП. Бидейки в голяма си част за социални и здравни цели - ще се увеличи допълнително и потреблението, което също е компонент в изчислението на БВП. А ефектът върху “търсенето” в икономиката, видите ли, ще се мултиплицира, магически изцерявайки стопанските ни проблеми. Спомената рецепта е пример за заблуждаваща статистическа еквилибристика и всъщност само забавя икономическото оздравяване.
)