Размяната на затворници с Иран е дилема пред западните държави

Достатъчно, за да постави много правителства в неловка позиция, в момент, когато освобождаването на много хора остава да бъде договорено.

Мохамад Джавад Зариф

Това са обвинения, отхвърляни от Техеран, който уверява, че тази затворници са задържани съгласно независима съдебна процедура, без правителствена намеса.

Това е дилема, която започна да се повтаря за много западни правителства: как да се гарантира освобождаването на техните граждани, задържани в Иран, без обаче да се поддават на дипломацията на "заложниците", в която Техеран е обвиняван от правозащитници, коментира АФП.

Защото този вид размяна може да подтикне Иран да засили задържането на чужденци и да определя още по-висока цена за освобождаването им, предупреждават активистите. "През последните години е ясно, че това, което наблюдаваме, не е нищо друго освен вземане на заложници", казва Хаиди Гаеми, изпълнителен директор на Центъра за правата на човека в Иран, базиран в Ню Йорк. "Този вид преговори само ще подтикнат и ще засилят вземането на заложници от иранското правителство", добавя той за АФП.

През миналата седмица обаче министърът на външните работи Мохамад Джавад Зариф заяви, че Иран е отворен за размяна на затворници, като увери, че ако задържани иранци бъдат освободени в чужбина, Техеран ще е готов да върне услугата. "Може да го направим утре, можем да го направим дори днес", отбеляза той по време на конференцията "Средиземноморски диалог".

През последните години хвърлянето в затвора на чужденци или на хора с двойно гражданство от иранското правителство стана повтаряща се практика, според защитници на човешките права, по чиито оценки тези случаи на лишаване от свобода почиват на фиктивни обвинения.

С най-малко 251 екзекуции през 2019 г., Иран, след Китай, е страната с най-голямо използване на смъртното наказание, според последния доклад на "Амнести интернешънъл". Обесването в събота на Рухола Зам, опозиционер, дълго живял в емиграция във Франция, е най-новата илюстрация на това.

Сиамак Намази, американец от ирански произход, задържан от повече от пет години, Назанин Загари-Радклиф, британка от ирански произход, хвърлена в затвора през 2016 г., или французойката от ирански произход Фариба Аделка, арестувана през юни 2019 г. и поставена под домашен арест след продължителен престой зад решетките, са само някои от примерите.

Сред най-новите случаи е този на Нахид Тагави, 66-годишна германска гражданка от ирански прозиход, арестувана, според дъщеря ѝ Мариам Кларън, в средата на октомври в нейния апартамент в Техеран. Оттогава тя е в изолация в затвора Евин без официална причина. "Зная, че това ще бъде маратон. Не очаквам да я видя преди Коледа", признава тя пред АФП. По думите й германски дипломати са помогнали на майка й да бъдат предадени лекарства в затвора, но Берлин "трябва да направи повече", за да гарантира достъп на консулските власти и да разбере защо майка й е арестувана. "Берлин не може да пренебрегва това нарушение на правата на човека и трябва да се намеси", настоява тя. А когато я питат за размяна на затворници, тя признава: По принцип мисля, че е лоша сделка да бъдат разменяни невинни срещу затворници. Но като дъщеря на Нахид Тагави, в този случай бих приела.

Тактиката за вземане на заложници обаче, не е нова за ислямската република: през 1979 г. част от персонала на американското посолство беше задържан за 444 дни, докато през 2009 г. освобождаването на френската студентка Клотилд Реис бързо беше последвано от това на Али Вакили Рад - иранец, признат за виновен през 1991 г. за убийството на бившия премиер Шапур Бахтиар. Париж тогава отрече всякаква връзка между причина и следствие.