Страхил Делийски за мерките: "Правим нещо, но всичко зависи от това дали хората го изпълняват" не е продуктивен разговор

- В частичен локдаун сме. Хората вярват ли на управляващите, имат ли доверие на здравната система?

- Напрежението между премиера и президента продължава. Как се отразява това напрежение на политическата ситуация?

- Редовните парламентарни избори в края на март ли ще се проведат ли ще бъдат отложени, как виждате ситуацията?

- Ще видим ли нови играчи на политическата сцена?

В интервю за Novini.bg политологът Страхил Делийски коментира актуалната политическа в условията на пандемията от COVID-19.

В Конституцията има ясно разписани срокове кога трябва да се проведат парламентарните избори. Има краен вариант - това Народно събрание може да продължи и по-дълго мандата си. Този вариант е свързано с обявяване на извънредно положение. Но най-късно май месец трябва да имаме избори.

В ситуация на криза, когато има нов тип предизвикателство и изпитания пред всекидневното функциониране на институциите, е много важно как те комуникират с обществото. В този смисъл доверието е ключовият фактор за добрата комуникация. Целият този разговор за това ефективни и адекватни ли са мерките е функция на нарушеното доверие. Мерките са адекватни тогава, когато голяма част от обществото ги приема. А то ги приема, когато са аргументирани, убедителни защитени и когато обществото усеща, че те са част от стратегическа, системна визия и идея. Тук идва и големият проблем на държавата и управляващите - липсата на тези няколко компонента за това това дадена политика да бъде приета. Разговорът от типа "ние правим нещо, но всичко зависи от това дали хората го изпълняват", не е продуктивен, защото хората изпълняват, когато виждат смисъл в това. Смисълът е функция на това как им е обяснено какво, как и защо трябва да бъде направено. Много е трудно в една такава ситуация. Като прибавим и задаващите се парламентарни избори, които със сигурност ще повлияят, нещата съвсем се усложняват.

Има разделяне на лагери, на агитки и това опозиционно, конфронтационно поведение на двете страни се харесва на тези лагери. А как се отразява на институционалната стабилност е съвсем друг въпрос. Институционална криза в българската политика е много по-дълбока от разрива между две личности.

Те вече са се заявили, въпросът е какъв тип политическа оферта ще представят. Прекалено е рано да кажем кои от тези нови формации ще влязат в новия парламент, защото има много ситуации, които оказват влияние върху нагласите на избирателите. Засега изглежда, че структурата на политическото представяне ще бъде различна в новия парламент и тази различна структура ще определи и редица предизвикателства пред партиите, които и да са те – предизвикателства, свързани с формиране на мнозинство, със структуриране на кабинет и т.н.