„Проблемът е тази здравна, обострена в много тежка икономическа криза да не се превърне във финансова“, каза Кузман Илиев.
Каквото и да се направи сега, ще е крайно недостатъчно. Философията на мерките е сгрешена, тя се опитва да гаси силно разгорял се пожар. Някои мерки дори са като хвърляне на бензин в пожара. Това смята икономистът Кузман Илиев.
По думите му най-важното е мерките в здравната сфера да не изострят и окрупнят икономическата, „защото тя е свирепа“.
Според него е необходимо на бизнеса да се оставят пари чрез отсрочване на осигурителни вноски или чрез отсрочване на данъци.
„Трябва да сме консервативни и да работим внимателно с ресурса, който е оскъден... Буфери в бюджета за догодина са заложени, но прогнозите са леко по-оптимистични, отколкото трябва. Кризата ще е по-тежка от прогнозирането. Най-трудното е управлението на икономическите очаквания. Когато се вижда, че няма много яснота каква е нашата философия към финансовото управление на кризата, настава системна несигурност и предприемачите, които първия път може да са имали устрем и очакване, че ще инвестират, сега ще са по-наплашени“, обобщи още икономистът.
"Трудно може да бъде подпомогнат затворен бизнес. На икономическата система се гледа механично, все едно можеш да натиснеш копче, да спреш част от нея, а другата да продължи да работа, след това пак да я пуснеш. Нещата обаче не стоят така. Когато спреш ресторантьорския бизнес, хотелите, удряш цяла верига на производство, удряш цяла система от хора. Опити за вадене на пари са сбъркана философия", коментира той пред БНР.
„Една част от обещания ресурс за малкия и среден бизнес в първия удар на кризата все още не е стигнал до бизнеса. Има една счупена трансмисия от администрация, от банкова система, една трансмисия, която като пробит водопровод не донася парите, където трябва“, уточни Илиев.
)