Заместник министър-председателят по правосъдната реформа и министър на външните работи Екатерина Захариева участва в проведеното днес в Люксембург редовно заседание на Съвета „Външни работи“. Водещи теми от дневния ред бяха ситуацията в Беларус, диалогът Белград – Прищина и отношенията Европейски съюз – Русия, съобщиха от пресцентъра на МВнР.
В рамките на Съвета вицепремиерът Захариева проведе двустранни срещи с колегите си от Германия - Хайко Маас, и от Гърция - Никос Дендиас, на които обсъдиха широк кръг европейски и регионални въпроси.
Необходимо е и двете страни - Косово и Сърбия, да проявят необходимата отговорност с цел постигане на трайни резултати, тъй като отсъствието на диалог имаше дестабилизиращ ефект върху целия регион, изтъкна Екатерина Захариева.
В продължение на дискусията от юли 2020 г., посветена на помощта на ЕС за Латинска Америка и Карибите в справянето с COVID-19, министрите обсъдиха дългосрочните отношения с региона и възможностите за тяхното активизиране въз основа на споделените ценности.
Министрите изразиха дълбоко безпокойство от ескалацията на конфликта в Нагорни Карабах, човешките жертви, включително на цивилни граждани, и сериозните рискове от регионална дестабилизация. Те отчетоха постигнатата договореност за примирие между Армения и Азербайджан, като настояха за прилагането му на практика чрез незабавно прекратяване на враждебните действия. Външните министри от ЕС потвърдиха подкрепата си за дипломатическите усилия на върховния представител Жозеп Борел и съпредседателите на Минската група (Франция, САЩ и Русия) като единствения утвърден от международната общност формат за преговори по урегулиране на конфликта.
По време на заседанието бе направен кратък преглед на ситуацията в Мозамбик, Киргизстан и Венецуела, както и на резултатите от Срещата на върха ЕС – Украйна. Министрите изразиха още дълбоко безпокойство от обявеното от властите на т.нар. Севернокипърска турска република частично отваряне на кв. “Вароша” с плажната ивица във Фамагуста, като подчертаха, че този акт допълнително възпрепятства дипломатическите усилия за деескалация на напрежението в Източното Средиземноморие и перспективите за възобновяване на преговорите за решаване на Кипърския въпрос.
По време на работния обяд министрите обмениха идеи за по-нататъшно утвърждаване на водещата роля на ЕС в отстояването на ефективното многостранно сътрудничество и предприемане на конкретни действия в подкрепа на основания на правила международен ред. Те се обединиха около виждането, че предизвикателствата, произтичащи от пандемията от COVID-19, повече от всякога налагат засилено сътрудничество на международната общност в рамките на ефективна многостранна система с централната роля на ООН. Дискусията постави началото на процес на изготвяне на стратегически документ на ЕС по темата, който ще бъде приет през 2021 г.
Програмата на външните министри на ЕС започна с работна закуска с външния министър на Саудитска Арабия принц Фейсал бин Фархан ас-Сауд, по време на която беше обсъдено засилване на отношенията ЕС-Саудитска Арабия, включително по линия на правата на човека, регионални и международни въпроси, сигурността в Залива и ситуацията в Йемен, Сирия, Ливан, Иран, Ирак, нормализирането на отношенията на Израел с някои арабски държави, регионалната роля на Турция, саудитското председателство на Г-20 и справянето със социално-икономическите последици от пандемията COVID-19.
Специалният представител на ЕС за нормализацията на отношенията между Сърбия и Косово Мирослав Лайчак информира Съвета за актуалното състояние на процеса. Министрите приветстваха възобновяването на диалога и постигнатия до момента напредък и подчертаха необходимостта от запазване на ключовата роля на ЕС в процеса на нормализация на диалога Белград-Прищина до постигане на всеобхватно правнообвързващо споразумение, отговарящо на европейските ценности и интереси. Отбелязаха значението на координацията със САЩ. Потвърдиха също силния ангажимент на ЕС към региона на Западните Балкани като цяло.
Беше взето политическо решение за налагане на санкции срещу представители на Беларус (за продължаващото насилие срещу мирно протестиращи) и Русия (за отравянето на Алексей Навални), както и бяха удължени съществуващите санкционни режими за химически оръжия и заради ситуацията в Никарагуа.
В продължение на дискусията от предходното си заседание министрите приеха Заключения на Съвета по Беларус, потвърждаващи нелегитимността на президентските избори от 9 август 2020 г. Отправен бе настойчив призив за незабавно прекратяване на насилието срещу протестиращите, освобождаването на политическите затворници и инициирането на надежден и всеобхватен политически процес за организиране на нови, свободни и честни избори в страната. При липса на напредък министрите подчертаха готовността на ЕС да наложи допълнителни ограничителни мерки на отговорните лица, включително на президента Александър Лукашенко. Направен бе преглед на отношенията с Беларус с цел набелязване на области за селективно ангажиране и засилване на подкрепата на ЕС за гражданското общество.
Министрите проведоха всеобхватна дискусия по отношенията ЕС – Русия, като потвърдиха валидността на утвърдените през март 2016 г. пет водещи принципа за ангажиране с Москва. Те отбелязаха с безпокойство засилената негативна динамика в отношенията поради неизпълнението от руска страна на Минските споразумения по конфликта в Източна Украйна, активната руска дезинформация в съседството, продължаващото влошаване на ситуацията с правата на човека в Русия и все по-свиващото се пространство на гражданското общество. Съветът категорично осъди опита за убийство чрез отравяне на опозиционния лидер Алексей Навални, като взе политическо решение за реакция на ЕС чрез налагане на санкции.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)