Пекин подготвя китайците за война с Америка заради Тайван

"Избухне ли утре война, ще тръгнеш утре на поход - и днес за този поход бъди готов", тананикаха си съветските хора в навечерието на Великата Отечествена война. А в днешен Китай по телевизията и в интернет показват атакуващи войници с камуфлаж и на този фон хор изпълнява песен със същото съдържание. Противникът са САЩ и Тайван. Пропагандата е придружена с маневри - тренират се реални удари, използват се ракети с наземно и въздушно базиране.

"Колкото до предполагаемите гаранции на Америка да се притече на помощ, това ще я тласне към пряка конфронтация с Китай. Защото Тайван е сред коренните му интереси. Никой китайски лидер не може да направи крачка назад по въпроса. Но американският закон от 1979 г. за отношенията с Тайван внесе известна неяснота. Той даде на президента на САЩ възможност да използва сила, без да предостави обаче такива гаранции на Тайван. Този закон все още е в сила и донякъде развързва ръцете на американците", резюмира Кашин.

САЩ и Тайван организираха двудневна конференция, за да обсъдят исканията на острова за доставки на американска военна техника. Китай обаче смята Тайван за своя отцепническа провинция и заявява, че ще започне война, ако тя провъзгласи независимост. И колкото по-тесни стават връзките между Вашингтон и Тайпе, толкова по-често повтарят тази заплаха медиите в Китай, в. "Независимая газета", цитиран от БТА.

В. "Глоубъл таймс" - гласът на "ястребите" в Китайската комунистическа партия, предупреди, че САЩ си играят с огъня, подкрепяйки Тайван. А президентката на Тайван Цай Ингвен ще бъде "изтрита от лицето на земята", ако се обяви против суверенитета на Китай.

В. "Ню Йорк таймс" отбелязва, че в момента Пекин е ангажиран с конфликти не само около Тайван, но и в Южнокитайско море, също и в Хималаите. Ако на някой от тези фронтове се хвърли пряко предизвикателство към Китай, председателят на КНР Си Цзинпин, настроил населението за решителен отпор на враговете, не би могъл да склони на отстъпки.

Василий Кашин, водещ научен сътрудник в Института за Далечния изток към Руската академия на науките, каза пред "Независимая газета": "Основният проблем на Тайван е малката територия на острова и непосредствената близост до КНР. Теренът е достъпен за обстрел открай докрай. Затова от ключово значение за отбраната му са, първо, зенитните ракетни комплекси и бреговите комплекси с противокорабни ракети; второ, морските минни оръжия, хеликоптерите и самолетите. Въпросът е да се гарантира действието им при пълномащабен конфликт. Тайван много разчита на своята програма за строеж на подводници. Оръжия му продават единствено САЩ. Но те строят само ядрени подводници. Американците обаче подсигуряват на тайванците много от ключовите елементи за производство на подводници".

На видеоклип, излъчен от армията на КНР, един хор, също като в Съветския съюз преди 1941 г., запява: "Избухне ли утре война . . . ". Потокът от подобни предавания онлайн е придружен с кадри, показващи пускове на балистични ракети и мощни експлозии. Американски коментатори се тревожат, че на фона на рязко влошените отношения между Китай и САЩ подобна пропаганда може да засили риска от непреднамерени сблъсъци.

Според Бони Глейзър, експерт китаист от Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон, войнствената риторика в китайските медии не е само шумотевица. Тя отразява нагласите сред елитите в САЩ. Мнозина в КНР смятат, че Америка е в упадък. По думите на Ерик Ли, управител на университета "Фудан" в Шанхай, един от водещите в страната, предизборната схватка между двамата почти 80-годишни политици - Доналд Тръмп и Джо Байдън, напомня времената на Брежнев, Андропов и Черненко в Съветския съюз. За разлика от САЩ Китай не се развива в посока надолу, а се движи към нови върхове. И затова не го плаши противопоставянето с Америка.