Зам.-началникът на СДВР: Манипулацията разедини народа ни

Време на разделение! Време на крайности! Време, в което омразата взема връх над нормалността!

Възпитан съм да уважавам чуждото мнение. Но също и да отстоявам своето!

И поздравява колегите си от МВР, защото, по думите му, те са истинските герои от ''отминалия грозен и срамен ден''.

И техните цели бяха постигнати!

Колеги, вие сте положителните герои на отминалия грозен и срамен ден! Много други трябва да се срамуват! А ние сме част от народа! Съединението прави силата!
Честит празник на всички!
Един от вас!

Но не защото полицията не се справи, напротив - както прочетох в една статия вчера, справи се изненадващо добре. Няма тежко пострадали!
Не! Манипулацията успя, защото разедини народа още повече!

Предлагаме ви целия коментар на Антон Златанов без редакторска намеса:

Днес, когато честваме Съединението, ние отново сме разединени. За пореден път.
Днес аз се питам какъв е смисълът от истината! Но от онази, Истинската Истина! Онази, която се ражда в спора. А днес даже и спор няма. Всеки има своя истина! И не признава, не зачита и не вярва на никой, който не споделя точно същата истина!

Зам.-директорът на СДВР Антон Златанов поздрави колегите си за Съединението в емоционален пост, провокиран от коментарите в общественото пространство след безредиците и насилието на 2 септември вечерта. Златанов признава, че го боли от разделението в българското общество. Той разказва за събитията от първия ред на участник в тях.

,,Всички вие, които подклаждате насилие и призовавате за ескалация, осъзнавате ли, че можеше това да коства човешки живот? На българин, независимо дали протестиращ, полицай или журналист! Осъзнавате ли, че основната заслуга това да не се случи беше на полицията? Но отново всеки вижда само своята истина! И се търси врагът! Като няма друг наоколо, е лесно униформените да са твоят враг'', пише с горчивина той.

А за всички специалисти по "Полицейска тактика" и "Психология на тълпата" - лесно е там пред телевизора и пред компютъра, лесно е да критикуваш без на носиш отговорност. Научен съм да приемам критиката. От нея се уча. Но тя има смисъл само когато е обективна и градивна, а не заклеймяваща.
При масова безредица полицията има задачи и приоритети! Лесно е да критикуваш, да кажеш как е трябвало да стане! Но решенията, които се взимат в кризисна ситуация, са насочени към това да намалиш до минимум вредните последици, които могат да настъпят. Невъзможно е да ги предотвратиш напълно, просто защото отсрещната страна има други намерения!

А отсреща? Хора! Много хора! Хиляди! Някои от тях - познати, дори приятели. От квартала, от училище или казармата! Други - непознати, млади и стари, нормални хора! Дошли да изразят мнението си! Но в този ден, точно в този специалнен ден, преди който отвсякъде звучаха призиви за ескалация и "въстания", се появиха едни други хора. Дали всички се разграничиха от тях? Бях там и видях, че НЕ. За съжаление негативизмът и агресията увличат. Много от хората се подвеждат. Добре,че все пак половината се отвратиха и отдръпнаха! Но доста други се включиха! Дайте да бъдем честни - не само хулиганите блъскаха, удряха и хвърляха! По агресията се подведоха и много обикновено изглеждащи хора!
Защо полицията изчака цялата тази канонада от бомби? А дали не е, защото искаше да даде време на наистина мирно протестиращите да се изтеглят? Повече от 30 минути от високоговорящото устройство течаха призиви хората да се разпръснат. Тези призиви бяха освирквани.

Когато всеки вижда треската в окото на другия, но не и гредата в своето! Тежко време!
Имало е и ще има такива моменти. И когато настъпят, все някой трябва да застане по средата и да въдвори ред. Днес тази роля се пада на полицията! Но кой обича полицаите? Те винаги са виновни, нали?

Приятели журналисти, ще адмирирам първия от вас, който събере поне три експертни мнения на чуждестранни и безпристрастни специалисти, които да оценят полицейските действия! Но моля ви, нека са чужденци, да видим и тяхната истина! Може пък да се окаже, че начинът, по който се справи българската полиция с тази ситуация, е наистина "почти" перфектен! Защото при масови безредици безболезен изход няма. Няма шанс да се размине без пострадали. Няма и победител! Страдат всички! Или може би с изключение на тези, които са целели да ги предизвикат!

Само че и ние, полицаите имаме да кажем нещо за истината! Ние, които сме там, когато ни удрят, замерят с павета и бомби, удрят ни със стъклени бутилки и камъни! За 23-те ми години като полицай участвах в почти всички безредици! Гледах да съм все някъде там, отпред! През това време партиите се сменяха, изредиха се всякак - на власт или в опозиция. И помня как винаги бяхме виновни!