Ливанската диаспора се мобилизира след трагедията

"Късметлии сме да имаме малко по-стабилен живот тук. Физически сме далече от Ливан, но сърцето и емоциите ни са там", казва тя.

"Опитвам се да дам своя принос, но тук бизнесът не върви много добре заради пандемията. Въпреки всичко, ние сме по-добре, отколкото са те там", продължава ресторантьорът.

"Ужасно и сърцераздирателно"

Ливанската диаспора, за която се смята, че е три пъти по-голяма от населението на малката държава с пет милиона жители, се мобилизира, за да се притече на помощ след огромната експлозия, опустошила Бейрут, коментира АФП.

Дори преди трагедията, Ливан разчиташе много на диаспората за изпращане на средства, но през последната година тези парични преводи се забавиха заради политическата криза в страната.

Ливанските емигранти се втурнаха да изпращат пари на близките си, загубили домовете си или ранени при експлозията във вторник, убила най-малко 113 души и ранила хиляди. Други се заеха да създадат специални фондове за справяне с трагедията.

Много ливански емигранти, почти всички от които имат близки или приятели, засегнати от катастрофата, помагат също поотделно и започнаха събиране на средства онлайн.

Наред с други организации като SEAL или Life Lebanon, неговата група е създала "Спешен фонд 2020" за Бейрут, който ще набира средства и ще ги разпределя между надеждни и уважавани организации в Ливан.

"Господи, ужасно и сърцераздирателно е да видиш в какво състояние е нашата страна", оплаква се тя. "Преди трагедията правех дарения за жена, която помага за изхранването на бедни и ще го направя отново", уверява тя.

"На първо време съпругата ми Хала и аз ще направим дарение за най-малко 10 000 долара", обяснява за АФП Хабиб Хадад - предприемач в технологичния сектор, базиран в Бостън, щата Масачузетс и член на LebNet. "После ще предоставим допълнителна помощ за възстановяването и за други проекти", добавя той. Според него много сънародници правят същото, канализирайки скръбта и гнева си, за да помогнат на пострадалата от бедствие родина, която преди катастрофата, вече беше под удара на дълбока икономическа и политическа криза, хвърлила повече от половината от населението в бедност.

55-годишната Гислен Хайрала от Вашингтон споменава за идеята за приютяване на нуждаещо се семейство от Бейрут при друго извън страната, което би могло да предостави сигурен и пряк източник на помощ. "Ние, диаспората, сме финансовата снабдителна линия, особено след като икономиката няма да се възстанови скоро", твърди тази жена, чийто брат е загубил къщата си при експлозията.

Емигрантите също така често се връщат у дома всяко лято, като наливат така необходими средства в ливанската икономика. Тази година обаче диаспората до голяма степен отсъстваше заради епидемията от CОVID-19, а има и мнозина, които не са склонни да изпращат пари в държава, където корупцията е широко разпространена във всички слоеве на обществото.

Найла Хабиб - жена с ливанско-канадски произход, която живее в Монреал, твърди също, че иска да направи всичко по силите си, за да помогне. Но изразява възмущението си от експозията, предизвикана от повече от 2700 тона амониев нитрат, складиран в пристанището на Бейрут, в сърцето на гъстонаселения град.