"Съществуват поне две думи, които се употребяват съвсем рядко от много години или въобще не присъстват в лексикона на днешния българин. На първо място думата пристоен. На второ място думата порядъчен. Обяснявам си все по-оскъдната им употреба с променената нравствена култура на народите и в частност на нашия народ, но най-вече с това, че Христос - Спасителят постепенно е престанал да бъде мярка за човека и пример за подражание в живота на обикновените хора.
Достойното и естетически красивото е заменено с непристойното, с грозното и разкривеното. Навремето с грозни образи са се мъчили да изобразяват Дявола по стенописите из нашите черквички по селата, но днешните абстрактни графити по стените на градовете навсякъде в “цивилизованият свят” успешно съумяват да бъдат много по-грозни и отблъскващи, може би защото има “естети”, които ги считат за “улично изкуство” или ги възхваляват, легитимирайки този вид “култура” в очите на градските обитатели. И да я формират. Или по-скоро, анестизирайки естетическата им чувствителност спрямо грозното и ненормалното. Разбира се, тези естети и апологети на пошлостта и грозотата в днешната пост-християнска епоха ще призоват на помощ “свободата на личността и изкуството” като основание за непристойното, както и ще обявят за “фашизъм” евентуалното противопоставяне срещу неговата “естетика” и нахалното му натрапване в публичната среда, “украсяването” на сградите, вагоните на влаковете, оградите и даже старата архитектура и вратите на публичните институции.
Д-р Любомир Канов е известен български психиатър и писател, дисидент, емигрант в САЩ. Автор e на книгите „Човекът кукувица“, „Парейдолии“, „Ходисей“, „Между двете хемисфери“, „Вселената според Гуидо“ и „Стрела от тръстика“. Негови творби са превеждани на английски, немски и чешки. Д-р Канов е съучредител, заедно с бившия здравен министър Петър Москов и др., на партия КОД.
Ако трябва да се определи по разбираем начин какво представлява така нареченият Консерватизъм и по-точно какви са ценностните му устои, избягвайки прекалено сложните политически дефиниции, то това е преди всичко индивидуалното поведение на онези, които го изповядват. А това поведение, наред с много други - умереност, лоялност, постоянство, трудолюбие - трябва да си припомни и тези полузабравени думи:
Пристойност!
Порядъчност!
Консерватизъм означава преди всичко пристойни и порядъчни хора, а всичко останало се включва и е следствие от тази предпоставка. Това не означава, разбира се, че консервативните хора са идеалните представители на човечеството, защото такива никога не са съществували. Означава само, че те се стремят към завещан на човечеството идеал за подражание и съизмерват себе си с критерии за качества и поведение, които днес се обозначават най-общо като Християнска Култура и Цивилизация.
В думата “пристоен” се съдържа смисловият корен за цената на човешкото достойнство. Означава да бъдеш извисен и приобщен към нещо, което надхвърля твоите лични и временни интереси, да се въздигнеш към нещо, което те надхвърля, но към което се присъединяваш доброволно, за да се почувстваш по право част от високото, вечното и непреходното. Означава също да приемеш нравствен кодекс в личното си поведение, във външността си, в начина си на живот, в работата си, в начина по който се отнасяш към своите дела и към онези хора и отговорности, за които си призован да се грижиш. Пристоен човек - значи устойчив, твърд в моралните си убеждения, приличен и стремящ се към благороден идеал, който е заложен вътре в него. Може да се каже, опитващ се да следва християнски културен и нравствен еталон, който е заложен още от Исус Христос и е проповядван вече две хилядолетия.
До неотдавна, все още можеше да се чуе в България съвет да се държим пристойно или да се чуе похвала за някой, че е пристоен човек. Това далеч не се отнасяше само до местния свещеник или владика. То можеше да се чуе и за нашия съсед, съдия, учител или лекар. Но днес не съществува вече, изчезнало е от взаимното ни общение. Заместено е от публични образи на “известни” личности, celebrities, от скандални телевизионни знаменитости, от всекидневно сменящи се сензационни герои на пошлостта и на лошия вкус, от примерите за грозното и уродливото. Сякаш някой нарочно е решил да смени красотата, пропорциите и достойнството на църковната архитектура, иконите и класическата музика с рап, графити и цигански маанета.
Защото порядъкът започва отвътре у всеки един поотделно и се разпространява в общността, правейки животът за всички по-добър, по-чист и много по-смислен. Не е верна максимата на анархистите, че Анархията е майка на порядъка. След всеки анархистичен бунт по улиците на градовете остава хаосът на счупените витрини на магазините за алкохол и на бутиците. Хаосът в главите на хората винаги предшествува безпорядъка в живота на обществата. Докато порядъчният човек строи и благоустроява, безпорядъчният пали и громи с маска на лицето създаденото, но не защото иска или знае как да построи нещо смислено, а защото идеологическия миш-маш в главата му предизвиква разрушителност насочена извън него, защото е захранвана от агресията на мъчителната му безмисленост. Когато аз самият нямам смисъл, тогава значи всичко трябва да бъде сринато до нивото на моята вътрешна ентропия, казва безпорядъчният човек. И запалва факлата.
Неговата разрушителност идва оттам, че той не вижда света като една величествена система почиваща на Смисъл, на Дух и на Сътворение, а като безмислица от която той самият е най-непотребният отпадък.
Порядъчният човек знае, че принадлежи към един велик духовен Ред и общочовешки Смисъл и се стреми да подреди своя живот и животът на околните така, че да спазва изискванията и да умножава благоденствието на едно морално общество, от което той е неделима част.
Порядъчен? Какво означава тази дума, дори ако е заемка от руски език. Всъщност руският език изцяло е заемка от старобългарски и така или иначе е длъжник на нашия език, но какъв е смисълът ѝ? Почти неизползвана днес, когато се отнася до човек, гражданин, политик, магистрат или футболен деятел, тя означава, че дадената личност спазва определен морален ред в действията си, че в дейността си и ежедневието си като гражданин спазва правилата на човешкото общежитие доброволно и не под заплахата на глоба или наказание, а по вътрешно убеждение. Защото “така трябва”, защото е по-добре за всички - да се спазват правилата на поведение, на движение, на взаимоотношения, на трудова етика, на грижа за природната и на културната среда.
Пристойното вече е и, както изглежда, ще бъде изтласквано все повече от общите публични пространства към притоните на църквите, в сумрака на иконите и богомолната тишина, докато на площада ще царуват и ще се кривят все по-дръзко уличните клоуни. Христос ще бъде изобразяван в масмедийните публикации като антропологически семит някъде от Близкия Изток, с лице наподобяващо повече симпатичния Бен Гурион, вероятно даже като Банту негър, отколкото хилядолетната иконография на Спасителя. Мадона ще бъде поп-музикална икона в одеяние състоящо се от прашки и сутиен с металически конуси, за всеобща радост на аплодиращата публика...
)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)