В Италия нараства броят на "новите бедни" вследствие на коронавируса

"Не искаме да изоставяме никого, не искаме да оставяме никого да се справя сам", обеща на 28 март премиерът Джузепе Конте. В петък той обяви финансов пакет на стойност 400 млн. евро за ваучери за покупка на стоки от първа необходимост.

Тя не желае да назове цялото си име от срам: "Анна", домакиня от Рим, е част от тези "нови бедни", лишена от доходи заради коронавируса и принудена да прибягва до продоволствени помощи.

Антонио Ди Грегорио казва, че е виждал хора да крадат храна от магазините в Милано, феномен, който се наблюдава и в бедния Юг. Икономиката трябва да рестартира, каза той, в противен случай "ще стигнем до гражданска война, хората са отчаяни".

Италия плаща тежка цена, изразена в човешки животи, с повече от 30 000 починали от заразата, но и икономическа. Именно най-богатите северни области, на които се пада 45 процента от БВП, са най-силно засегнатите.

"Вече не са само семействата, живеещи в абсолютна бедност, но също и тези, които работят в сивата икономика, самонаетите, младите хора и следователно много мигранти. Тези хора вече нямат работа", казва ръководителят на асоциацията.

"Идвам тук от време на време, когото стане тежко. Срам ме е", шепне тази жена на около 50 години, която прекосява града за един пакет с храна, раздавана от асоциацията "Ронда дела Солидариета" ("Патрул за солидарност") в самия исторически център на Рим, над форума на Траян. За да плаща наема си, тя обикаля в търсене на безплатна храна. В петък 130-те пакета бяха разграбени за 10 минути.

"Каритас" обяснява, че молбите за помощ в нейните центрове са се увеличили двойно от началото на пандемията (с 114 процента). Асоциацията "Нона Рома", която помага на ромите в италианската столица, много уязвимо население, помагаше на 300 семейства, а сега на близо 4000, каза президентът Алберто Кампаила пред АФП.

"Нона Рома" раздава основни хранителни продукти всеки уикенд. Много от тези, които се възползват от това, обясняват пред АФП, че все още не са получили ваучерите за храна, за максимум 100 евро на седмица и на семейство. Според кметството са раздадени 60 000, но асоциациите оценяват нуждите на 90 000.

"Самата аз се оказах в положението на тези хората, които имат нужда от помощ", оплаква се жената, която е станала доброволец в асоциация за подпомагане на бездомните. "Винаги съм се питала: Боже, какво ли изпитват? А сега, тази мъка, аз я изпитвам. Това накърнява човешкото ти достойнството", каза тя.

В живота си преди коронавируса тя работеше в гардеробната на "Ла Скала", което й позволяваше да си изкарва прехраната, а вдовишката й пенсия отиваше за наема и за 60 евро месечни разходи за лекарства. Но тази прочута миланска опера затвори и не я извикаха повече.

Италия изпадна в историческа рецесия, с прогнози между 8 и 10 процента спад на БВП, невиждана от Втората световна война. През февруари пандемията завари една вече разклатена икономика, белязана от голямо неравенство, висок публичен дълг, безработица от 9 процента и значителен сив сектор, особено в Юга на страната.

Но обещанието ще е трудно за изпълнение, включително за наемни работници, които смятаха, че са в безопасност. "Огорчена съм", каза 65-годишната Мария Лопрете, дошла да потърси помощ в разпределителен център, управляван от "Каритас" в предградие на Милано.

През април Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) прогнозира, че 27 процента от италианците могат да изпаднат в бедност, ако бъдат лишени от доходи за три месеца. Впрочем в."Република" изчисли на 11,5 милиона броя на хората, които са пострадали от загуба на доходи, което е половината от работната сила в страната.

Проблемът има световни измерения. Според неправителствената организация "Оксфам" здравната криза може да обрече 500 милиона души на бедност. Във Великобритания почти един милион души, което е 10 пъти повече от нормалното, са прибегнали до универсален кредит, основната държавна помощ; в САЩ редиците на безработните са набъбнали до 20 милиона души.

След като преди година го уволнили от работа като готвач, 64-годишният Антонио Ди Грегорио свързва двата края като шофьор на възрастни хора. Баща на 9-годишна дъщеря, сега той оцелява с 400 евро минимален доход, който държавата осигурява на нуждаещите се: "Дори в средата на месеца вече не остава нищо", каза той.

Според земеделския синдикат Колдирети броят на хората принудени да прибягват до продоволствени помощи се е увеличил с една трета и достига 3,7 милиона души или с един милион повече от преди - това са тези, които синдикатът нарича "новите бедни".

Филипинка, дошла да вземе пакет от асоциацията "Нона Рома" и която се представя с името Мария-Тереза обяснява, че вече не е човека, който най-много трябва да бъде съжаляван. Близо до дома й бездомните вече не могат да намерят храна в кофите за боклук: "Вече никой нищо не изхвърля."