Радиоактивни следи по ледниците в света 34 години след катастрофата в Чернобил

Добрата новина е, че тези ядрени замърсители вероятно не представляват непосредствена заплаха за околната среда към момента, по думите на Класон.

Искахме да покажем, че това е глобален проблем, а не просто локализиран в близост до източници на ядрено замърсяване, казва ръководителят на изследването Каролайн Класон, преподавател по Физическа география в университета в Плимут.

Констатациите на екипа са представени на конференция на Европейския съюз за географски науки (EGU) през април 2019 г.

Пробите от радиоактивен криоконит са дошли от 17 ледника, обхващащи места в Антарктида, Алпите, Британска Колумбия, Арктика. И тези проби не са имали само малки количества замърсяване.

Първите проучвания в тази посока са проведени в Европейските Алпи, в Арктическо море и в Канада. Тези ранни изследвания първоначално са фокусирани върху наличието на космически радиоактивни материали.

Редица европейски университети и научни институти от Италия, Англия, Полша, от години работят заедно в анализ на радиоактивността на алпийския криоконит и стигат до интересни заключения.

Това са едни от най-високите нива, които виждате извън зоните на ядрената експлозия, казва Класон в презентацията си на EGU.

Ледът в света бързо изчезва, но не без следа. Древните артефакти, замръзналите трупове, отдавна мъртвите вируси и др., остават след топенето на ледниците на Земята. И сега, към този списък, изследователите добавят нов елемент: ядрен отпадък.

Криоконитът всъщност представлява материал под формата на малки тъмни гранули. За разлика от утаените седименти, криоконитът е съставен както от неорганичен материал (като скални минерали), така и от органичен материал. Органичните части могат да включват черен въглерод или остатъци от непълно изгаряне на изкопаеми горива, гъбички, растителна материя и микроби. Още повече замърсители се натрупват в криоконита, тъй като климатът се затопля и мръсната утайка преминава през умиращите ледници в долните слоеве. Криоконитът, подобно на гъба, улавя и задържа радионуклидите и това е известно още от края на 90-ти години на миналия век. Към момента изследователите все още установяват дали ядрените замърсители се свързват към минералите в криоконита или към органичните компоненти, което би направило радионуклидите много по-лесно достъпни за поглъщане в хранителната верига при умирането на ледниците.

Международно проучване, публикувано наскоро в научното списание The Cryosphere, проведено върху алпийски ледници в Италия и в Швейцария, сочи, че повърхността им може да предостави информация за минали събития, като тестове на оръжие и ядрени аварии, пише varhove.com.

Пред научното издание Live Science, Класон обаче заявява, че замърсителите в повечето обекти са открити в значително по-високи нива от онова, което се счита за безопасно за човека. Те биха могли да навлязат в хранителната верига, тъй като ледниците продължават да се топят в реки, езера и морета.

При анализа на количеството и качеството на радионуклидите от споменатия международен европейски изследователски екип, учените констатират, че част от радиоактивността, която се открива в криоконита на ледниците в Италия и Швейцария, може да бъде свързана с аварията на ядрената електроцентрала в Чернобил през април 1986 г.

При изследванията, заедно с естествените радионуклиди, като олово-210, са идентифицирани и изкуствени, свързани с ядрени тестове или аварии. По-специално, в анализираните проби е открито наличие на цезий-137 – един от най-опасните елементи при ядрена авария.

Хората знаеха, че цезий-137 е в околната среда след Чернобил, но те не знаят, че ледниците все още се освобождават това непрекъснато, 30 години по-късно. Там, където се намират понастоящем, тези замърсители на криоконита не представляват заплаха за хората или околната среда. Страхът по-скоро е, че ще станат опасни, ако се разпространят през стопената вода във водните басейни, казва Каролайн Класон в заключение.