Младите хора до 29 години - най-паникьосани заради ситуацията с коронавиуса

Съпоставими с тези резултати са и данните от независимо експресно проучване на доц. Маргарита Бакрачева, проведено от 8 до 10 март сред 391 доброволно включили се участници, тоест след първия обявен в България случай на заболял от коронавирус. Резултатите показват, че непотвърдените твърдения не се радват на особена популярност. Около половината от анкетираните са склонни да намерят връзка между вируса и икономически интереси на фармацевтични компании, а в по-малка степен заболяването се свързва с различни конспиративни теории. По-голямата част не вярват, че чесънът лекува коронавируса или че 5G мрежата има нещо общо с разпространението му.

Повечето от участниците в този период споделят мнение, че темата се преекспонира от медиите и това води до повишаване на страховете. В същото време голяма част - около 40 процента смятат, че държавата взема адекватни мерки. Хората обвързват два основни проблема - от една страна здравето, но от друга страна и финансовото оцеляване.
Картината за влиянието на ситуацията с коронавируса се допълва и от друго проучване на доц. Маргарита Бакрачева за реакциите на хората преди и след обявяването на извънредното положение, което показва, че страховете логично постепенно се повишават. Изследването е направено между 8 и 30 март в две направления - едното е анализ на споделеното във Фейсбук съдържание на 531 души на възраст от 30 до 70 години,а другото е анкета сред 103 младежи между 21 и 25 години.

В началото фокусът на хората в социалната мрежа е бил коронавирусът, като по-нататък заболяването и извънредното положение са продължили да бъдат водещ обект на дискусии, но са започнали да се появяват и други теми. Полярните мнения и нападките са били основно заради спазване и неспазване на мерките срещу разпространението на вируса. Отчита се повишаване на доверието в мерките, които правителството взема още след първите случаи, регистрирани в България.

Анкетираните младежи споделят основно страха от смъртта, от загуба на любим човек, за личното здраве, от финансови проблеми, от непознатото, коментира за БТА доц. Бакрачева. Плашат ги и липсата на контрол над ситуацията, усещането за несигурност и безнадеждност, изпитват и гняв. Те смятат също, че психозата може да се окаже не по-малък бич от самата болест. Основните фактори, които според младите хора могат да помогнат в тази ситуация, са медиите да поднасят и добри новини и да се ограничи негативната информация. В личен план младежите отбелязват като "противоотрова" постоянната ангажираност, включване в дейности в помощ на другите и обобщават, че "сега е време да свършим всичко, което отлагаме".

Обявяването на извънредното положение в България като че ли засегна в най-голяма степен стереотипите на поведение и качеството на живот на по-младите и активни членове на обществото, коментират от екипа на проф. Соня Карабельова. За тази възрастова група като цяло е типичен активният и действен начин на живот, както и социалното общуване с широк кръг от хора. В консуматорското общество един от основните модели на поведение е моделът на търсено и очаквано удовлетворяване на потребностите "тук и сега", без отлагане. Сегашната ситуация изведнъж блокира установения стандарт и изпреварващо изправи младите хора пред невъзможността да бъдат активни, да постигат непосредствено удовлетворение на желанията и потребностите си, което неминуемо провокира недоволство, гняв, разочарование, смятат от екипа.

Преживяването на негативни емоции се засилва и от неяснотата за това колко дълго ще продължи това положение. В началната фаза на развитие на кризата за младите хора тя е изненадваща, не е очаквана и вероятно те не са подготвени. От друга страна, негативните чувства с висок енергиен заряд имат ресурса да задвижат иновативни идеи и творчески процеси за реализирането им в критична ситуация, отбелязват психолозите. По-възрастното поколение, макар да не е подготвено също за това развитие, все пак има опит от справянето с предишни кризи, има и повече критичност в осмислянето на събитията и борбеност за преодоляване на трудностите. С развитието на ситуацията със сигурност ще има динамика в преживяванията и на двете групи, прогнозират от екипа на проф. Карабельова.

Адаптацията към различни условия изисква време и рязко наложените мерки, дори разумни и обосновани, се свързват с реакции на стрес и известен период на приспособяване към нетипичната ситуация, отбелязват от екипа и допълват, че за такъв ранен етап на оценка и реакция към кризисното събитие са типични по-скоро реакциите на отричане и шок, при които човек обикновено се опитва да отрече възможните загуби.

Психолозите обясняват, че според една от основните теории за адаптацията към стреса, хората реагират на застрашаващи ги събития чрез продължителен процес на приспособяване, който включва разрешаването на три проблема. На първо място всеки трябва да си отговори какъв е смисълът на събитието и какви ще са последиците за неговия живот. Позитивното приспособяване към кризисното събитие изисква усилия за овладяване на ситуацията, контрол върху начина на прекарване на времето, доверие в способностите за решаване на личните проблеми, полагане на усилия за справяне с важните промени, които настъпват в живота, успешно решаване на дребните проблеми и грижи в ежедневието - т.нар. възприет контрол, разясняват от екипа на проф. Соня Карабельова. Към това се добавя и опитът да се научим да се справяме по-ефективно, черпейки опит от другите. На следващо място, всеки се опитва да извлече определени ползи от събитието, отново в опит да мобилизира всички свои ресурси за справяне.

Успешното разрешаване на тези проблеми зависи от способността на човек да формира и поддържа набор от илюзии, като тези илюзии не са задължително противоположни на известните факти, а по-скоро представляват начин на възприемане на фактите в определена по-позитивна светлина.

Позитивните илюзии се асоциират с щастие и удовлетворение, способността на хората да се грижат за другите и способността за творческа и продуктивна работа. Илюзиите могат да създадат самоизпълняващо се пророчество, което служи за окуражаване и за влагане на повече усилия, когато човек попадне в ситуации, които от обективна гледна точка, имат слаба вероятност за успешен изход, коментират от екипа на проф. Карабельова и отбелязват, че в психологията оптимизмът се дефинира като един от активните механизми за справяне със стресиращи и застрашаващи събития, тъй като мобилизира всички налични ресурси на човек за активно търсене на решения.От тази гледна точка перспективата, която е очертана в изследването за промяна в ценностно отношение, загриженост за здравето и качеството на живот, до голяма степен отразява търсенето на смисъла на страданието, претворяването му в нещо градивно и мобилизация на усилията за справяне и продължаване напред, въпреки обективните трудности, тълкуват от екипа резултатите от проучването.

Младите хора до 29 години имат най-високи нива на тъга, тревога, страх и паника, според данни от изследване на проф. Соня Карабельова, д-р Бисерка Зарбова и докторант Радина Стоянова от катедрата "Обща, експериментална, развитийна и здравна психология" към Философския факултет на СУ "Св. Климент Охридски, съобщи БТА.

Изследването е проведено в периода 18-22 март през онлайн социалните мрежи, между и пет и десет дни след обявяването на извънредното положение в България, сред 1504 участници.

Данните показват, че младежите са и най-гневни, а търсенето на емоционална подкрепа е най-ниско в тази възрастова група.

Най-често използваният източник на информация са официалните изявления на Националния оперативен щаб за борба с коронавируса - 72,9 на сто от анкетираните отговарят така. Социалните мрежи са на второ място - 56,3 процента, а на трето - научни издания и публикации - 51,5 на сто.

Мъжете реагират по-гневно на ситуацията от жените, като в същото време използват по-често иронията и чувството на хумор. Жените преживяват по-силно емоции като страх и тревога и акцентират върху споделянето и търсенето на емоционална подкрепа в онлайн общуването.

Според данните хората над 49 години са с най-високи нива на възприет контрол и най-ниска степен на възприемана заплаха от ситуацията. В същото време те са и тези, които най-много търсят подкрепа онлайн.

Хората с по-високо образование изпитват по-голям дискомфорт от ограниченията в социалния живот. Живеещите в провинцията пък са по-оптимистични в сегашната ситуация. Семейните също в по-малка степен възприемат положението като заплашително и имат усещането за по-голям личен контрол. Най-често споделяните очаквания за последствията от ситуацията са да настъпи финансов и икономически крах в световен мащаб -73,2 на сто, последици в политически и управленски аспект - 71,5 процента, но и да се променят ценностите на хората - 68,3 на сто, хората да започнат да обръщат повече внимание на начина си на живот и на здравето си - по 65,8 на сто и да настъпят сериозни промени в човешките взаимоотношения - 62,8 процента.

Като общ извод психолозите изтъкват, че независимо от извънредния характер на ситуацията, участвалите в изследването не я преживяват като силно стресираща.

Интересно и изненадващо е, че възрастовата група над 49 години разчита в най-голяма степен на онлайн общуването като социален капитал. Обичайно е прието, че това е по-скоро запазена територия за по-младите. Възможно обяснение според психолозите е, че най-младите по-скоро използват интернет за забавление, докато с нарастване на възрастта, хората го използват като възможност да осъществят необходимостта си от общуване в условията на социално и физическо дистанциране.

Друга тенденция, отбелязана от доц. Маргарита Бакрачева, е спад в споделянето на различни теории.Конспирация възниква, когато има някакъв неизяснен факт и това помага на хората да си изградят картината, намирайки обяснение на липсващата информация. Сегашната ситуация не е благоприятна за споделянето на общи конспиративни теории, тъй като всекидневието и начинът на живот са променени, а това обръща фокуса към конкретни въпроси, свързани с непосредствената жизнена среда и възможностите за оцеляване, смята тя. Според нея за момента страховете са в рамките на нормалното приемане. Всяка непозната и неопределена ситуация се възприема като плашеща и първата реакция е на търсене на рамка - времева перспектива и конкретни заплахи. Неопределеността и очакването водят до по-висока тревожност и страхове от една силно неблагоприятна ситуация, която обаче има ясни параметри. Ние се адаптираме и към трудностите, когато имаме основата, на която да стъпим - знаем кой е най-лошият сценарий и се адаптираме към него въпреки трудностите и загубите.

Паника, каквато в известна степен забелязахме, има непосредствено след настъпването на застрашаваща и непозната ситуация и не може да продължи неопределено време - тя прераства в апатия или може да доведе до поведенческа реакция, обяснява доц. Бакрачева.

Състоянието на безпомощност се канализира в отказ от борба или в рисково втурване в някоя посока, по-често необмислена. Кризисните ситуации провокират полярно отношение, свръхактивно или пасивно, и не оставят достатъчно пространство за намиране на баланс и рационалност, каквито са важни за успешната адаптация, коментира тя. Страхът за базовите потребности, в случая здравето и финансите, поражда поляритет "бий се или бягай" и реакциите са бързи, емоционални и не толкова рационални, обяснява психологът и отбелязва, че туширането им е възможно с даването на ясна и еднопосочна достоверна информация, която не е хипотетична, а се отнася до конкретни изпълними и видими в ежедневието неща. "Не се паникьосвай" и "Всичко ще мине" са най-неефективните послания, а противоречивите послания, всяко дори и истинно, но недобре формулирано изказване, водят до недоверие и несигурност, предупреждава доц. Бакрачева.Тя обръща внимание и на мненията, споделени в проучванията, за ползите за климата, но и за промяната в междуличностните взаимоотношения, вярата, че това ще доведе до нов тип общуване и духовност. Според нея това е много позитивно, защото може да стимулира просоциалното поведение. Ситуацията днес е много благоприятна за него, тъй като просоциалното поведение има нужда от подкрепа, за да се превърне в модел и да стане по-масово и трайно, смята психологът.

Доц. Бакрачева е категорична, че след пандемията животът няма да бъде същият. Мисленето ни няма как да не се промени след преживяването на усещане, че не можеш да планираш и управляваш живота си, как всичко може да рухне за миг, като в същото време не можеш да избягаш, защото всичко е глобално. В същото време съществуват вътрешният импулс да бъдеш автономен и външният натиск животът да продължи. Фокусът ни ще се премести в търсенето на смисъл не само в големите планове и цели, а и в краткосрочните, ще преосмислим взаимоотношенията и начина на общуване с другите, всеки ще потърси индивидуален смисъл в несигурността и неопределеността, смята тя.

В тази посока е и основният извод, който прави и екипът на проф. Карабельова - в ситуации на криза хуманността и съпричастността излизат на преден план. Необходимостта от промяна в ценностите на хората, от сериозни промени във взаимоотношенията, от обръщане на по-голямо внимание на здравето, начина на живот и опазването на околната среда, започват да се осъзнават в по-голяма степен. Това е важно от гледна точка на бъдещите действия на хората не само у нас, но и в глобален мащаб, защото се отнася за цялото човечество, отбелязват психолозите.