Коронавирусът: какво ще стане след епидемията?

"COVID-19 може да се появи отново, евентуално със сезонно завръщане на болестта", посочва той пред АФП.

"Да не би в Китай да е дошла само предупредителна вълна, а голямата вълна тепърва да предстои?", пише той в британското медицинско списание "Лансет".

Novini.bg ви дава възможност да следите актуалните данни за смъртоносния китайски коронавирус в реално време:

Епидемията от COVID-19 връхлетя с такава мощ европейските системи за здравеопазване, че я сравняват с висока вълна, която трябва да бъде "подрязана" максимално, за да се намалят разрушенията, пише Франс прес, цитирана от БТА.

Австралийският експерт по заразни болести Шарън Люин също се пита дали COVID-19 може да се завърне, след като се оттегли сегашната вълна.

Ако "R" спадне под 1, т.е. когато един болен заразява средно по-малко от един здрав, "тогава епидемията спира", изтъква Флао.

Генералният директор на службата за обществено здраве "Санте пюблик Франс" Женевиев Шен признава, че "е още рано да твърдим каквото и да било за динамиката на епидемията".

Дали това не е затишие пред нова буря, пита се експертът по обществено здравеопазване и епидемиология Антоан Флао.

Защо стихва "Големият грип"? Въпросът измъчва математици като шотландците Уилям Огилви Кърмак и Андерсън Грей МакКендрик, които разработват модели, обясняващи това развитие.

Какво ще видим обаче, щом отмине това "цунами", както го описват италиански медици - отлив навсякъде и връщане към нормалното или, напротив, редовни повторения с пагубни последици за болниците?

Началникът на клиниката за инфекциозни болести в парижката болница "Питие-Салпетриер" професор Франсоа Брикер също смята, че може да има "завръщания".

Разработването и осигуряването на ваксина срещу COVID-19 за цялата планета до година - година и половина, обещано от гигантите на фармацевтичната индустрия, естествено би довело до радикална промяна в обстановката.

С течение на времето обаче нивото на инфекциозност, означавано с "R", се променя според предприетите санитарни мерки (карантина, ограничителни мерки, изолации), евентуално и според климатичните условия.

Този процент зависи от лекотата, с която вирусът се предава от заразени на здрави - схематично погледнато, колкото е по-заразна болестта, толкова по-голям дял хора с изграден имунитет трябва да има за спиране на епидемията.

Флао е изчислил, че в случая с COVID-19 "би трябвало между 50 и 66 на сто от хората да се заразят и после да добият имунитет, за да бъде потушена пандемията".

"Не знаем дали ще дойде пак", признава тя и отбелязва, че ТОРС (тежкият остър респираторен синдром), също причиняван от коронавирус, взе 774 жертви през 2002-2003 г., а после изчезна напълно благодарение на строгите мерки за спазване на "социална дистанция".

"Стадният имунитет представлява дела на хората с имунитет срещу вируса (добит след заразяване или чрез ваксина, ако такава съществува), който трябва да се постигне за избягване на всякакъв риск епидемията да избухне отново", посочва той пред АФП.

За да оценим риска, произтичащ от комплексния характер на епидемичното развитие, нека се върнем към периода след Първата световна война: т. нар. испански грип идва на три вълни и се стига до масов мор, по-страшен и от скорошните битки - загиват към 50 милиона души. После болестта изчезва.

Както сочи опитът на първите засегнати страни - Китай и Южна Корея, "динамиката се развива два до три месеца и след достигането на пика виждаме инверсия, в резултат на много строги мерки - между първия и втория месец", обясни тя пред радио "Франс енфо".
Съответно спад на епидемията ще се очертае във Франция през май.

Санитарните и метеорологичните пречки за разпространение на заразата "са временни и щом отминат, епидемията стартира отново, докато се изгради стаден имунитет според обстановката, понякога за месеци или години", казва френският специалист.

Те откриват, че една епидемия не свършва "с изчерпването на бойците", щом причинителят накрая изчезне заедно с болните, които е убил, а поради формирането на "стаден имунитет", обяснява Флао, който оглавява Института за глобалното здраве в швейцарския Женевски университет.