Слави Трифонов и "вирусите", които атакуват България

В "патриотичната ниша"

И други печелят от "чалга патриотизма"

Какво може да постигне Слави?

Новите врагове на България

Да се върнем на реториката. Досега врагът, посочван от шоумена и неговите сподвижници, беше управлението на ГЕРБ. Сега е добавен и още един - вероломен и дори вирулентен. Това е фантомът на бежанеца, който, "заплашва живота на гражданите".

Да се запитаме: трябват ли ни подобни демонстрации на чалга патриотизъм? Това ли е лекарството, от което България се нуждае? Това ли търсим - подпалвачи на страхове, които противопоставят човеците едни на други?

Дали обаче тази „репутация” е повод за национална гордост?

Добра или зла, реториката на лидера на „Има такъв народ” може би ще му свърши работа. Слави има шанс да успее в онова, в което БСП се провалиха: в привличането на значителна част от „патриотично настроените” избиратели.

Моментът е подбран отлично, за да се употребят няколко неща. Първото е повишената обществена чувствителност към настъплението на вируса, изригнал в Далечния Изток, който полази и Стария континент.

Патриотичната ниша има електорален потенциал от около 15%. Защо да се харизва цялата тази "златна жилка" на ВМРО, например, или пък на огладнялата БСП?

По-широкият контекст е електоралното пространство, освободено от "Атака" и НФСБ, които бяха задушени в прегръдките на ГЕРБ, и бавно, но сигурно сварени - като жабоци на политическия котлон.

С думите си, че "вирусът на бежанците" е "много, много по-страшен от коронавируса", Слави Трифонов цопна с двата крака в патриотичното блато. Той отдавна е заявил интерес към този сегмент на политическия пазар. Сега обаче Слави действа агресивно, загребва алармистки, мощно и безцеремонно в ловните полета на "патриотите".

Второто е националният празник 3 март. Нима на тази дата един истински патриот трябва да замълчи смирено? Слави смята, че е редно точно обратното: да удари с юмрук по масата във виртуалната информационна кръчма, да изправи гордо снага и да си каже приказката без да си поплюва.

Г-н Трифонов "музицира" не само в същата тоналност, а използва и същите композиционни похвати, стилистични елементи и украшения, с които ветераните в патриотичния жанр като "Атака" отдавна се опитват да съблазняват хората. Но реториката на шоумена-политик наподобява не по-малко на апокалиптичните напеви, белязали „анти-истанбулския” патос на БСП. И също като г-жа Нинова, например, Слави захранва своята аудитория с "положителния" пример на Орбанова Унгария.

Да, кадровата политика на ГЕРБ е една от пословичните слабости на партията. Но българските власти направиха поне едно: огромната част от бежанците заобикалят нашата страна, освен всичко друго и заради страх: знаят, че са силно нежелани. Някои дори вярват, че българите ще ги посрещнат на границата с „истински куршуми”.

Да, сред бежанците наистина има мнозина, които не са от Сирия. Със сигурност има и „трудови мигранти”. Редно ли е обаче всички тези човешки същества, които търсят спасение, бягайки от едни от най-изстрадалите кътчета на планетата, да бъдат наричани „вирус” и сравнявани с причинителя на задаващата се глобална пандемия?

Изобщо много станаха клонингите на унгарския президент у нас: един вече шества по сцената, пременен в пола, сега се задава друг с музикални възможности... Само че и тук Слави далеч не е първопроходец. Не сме забравили за Жорж Ганчев, както и за телевизионния водещ Николай Бареков, преобразил се в политик-консерватор и патриот.

Обясняват ни, че двата вражески образа застрашават Отечеството едновременно: нима трябва да чакаме премиерът Борисов да се договори за нещо с Ердоган, пита патетично Слави и си отговаря сам: „Супермен" и „Батман" не съществуват, „оградата е пробита”, а начело на държавата стоят „страхливи и некомпетентни хора”.

През 1997 г. тогавашните съратници на г-н Трифонов Любен Дилов-син и Петър Курумбашев вградиха сенките си в движение „Гергьовден”. След провалената кандидатура на Петър Стоянов за втори президентски мандат през 2001 година, г-н Курумбашев напусна формацията (като по-късно стана депутат от БСП и евродепутат), а постепенно г-н Дилов и г-н Трифонов поеха по различни пътища.

През 2014 партия "Гергьовден", заедно с ВМРО, обаче застана под крилото на "България без цензура". А днес ТВ 7/8 се помещава в сградата на фалиралата ТВ7. Всичко опира до сърцевината на медийния проект на Слави, която можем да определим най-общо като „чалга патриотизъм”. Този вид патриотизъм произведе както "Гергьовден", така и по-младите му сестрички "Няма такава държава" (която се оказа мъртвородена) и "Има такъв народ".

Що се отнася до партньорите, малко вероятно е шоуменът да се спогоди със Столетницата. Изглежда, че поне за част от екипа му, които се определят като демократи, това е равносилно на „кръвосмешение” с „комунистите”. Но г-н Трифонов може да намери не само съперници, а и идейни събратя в лицето на „патриотичните формации”. Дали в следващия парламент към патериците на ГЕРБ няма да се наредят и „хъшовете”?